Елиз Тайтъл - Адам и Ева

Адам може би щеше да направи няколко обиколки из квартала, ако тя не беше забелязала ресторанта. Той искаше… Какво искаше?

— Адам?

— Ммм?

— Подмина ресторанта. — Тя махна на Тру, който стоеше на тротоара и гледаше с нескрит ужас отминаващото ферари.

Адам рязко натисна спирачката и Лора полетя напред, но предпазният колан я задържа, точно преди да се блъсне в стъклото.

— Извинявай — промърмори той и бавно приближи до тротоара.

— О, Лора, ти си като глътка свеж въздух — рече Тру, докато й отваряше вратата.

Адам хвърли на брат си убийствен поглед, но Тру само се усмихна.

— И ти изглеждаш много добре, Тру — каза Лора и пое протегнатата му ръка.

Едва сега Адам забеляза сивия костюм, бледосинята копринена риза и червената вратовръзка „Армани“. Тоалетът му се стори познат.

— Ей, чакай малко. Облякъл си мои дрехи — измърмори той.

Тру намигна, докато помагаше на Лора да излезе от ферарито.

— Реших, че джинсите и черното кожено яке не са подходящи за „Ле Касуле“, братко.

Лора стъпи на тротоара и се обърна към Адам:

— Благодаря за прекрасната сутрин, Адам.

— Утре може да я повторим — отвърна бързо той, отчитайки факта, че Тру продължава да държи ръката й.

— О, не — каза категорично Лора. — Реших, че не бива да ти губя повече времето. Ти имаш свое… всекидневие, свои приятели, много обществени задължения…

— О, твърде много — увери я Тру и дари брат си с широка усмивка. — Не се притеснявай за Лора, Адам. Ще направим необходимото тя да се чувства добре.

Адам се усмихна кисело и ги проследи с поглед до входа на ресторанта — ръка за ръка. После Тру прегърна Лора през кръста и я въведе.

Това е лудост, мислеше Адам, докато се отдалечаваше с ферарито. Ти дори не знаеш коя е всъщност тази жена, нито дори името й. Държиш се като ученик. Добре де, привличането е само физическо, но ти имаш прекалено много скрупули, за да се възползваш от нейната уязвимост и невинност. Тя е толкова различна от останалите, прекалено различна. Но докъде ще те отведе всичко това? До никъде. Дори тонтината да не съществуваше…

В този момент Адам случайно погледна през страничното стъкло и смаяно откри, че отново минава покрай „Ле Касуле“.

Те бяха там. Тру и Лора. На малка маса за двама до прозореца. Адам намали и забарабани с пръсти по волана. Погледна часовника си. Група приятели го чакаха за обяд в клуба преди обичайната партия голф. Вече бе закъснял.

— Съжалявам, сър. Задължителното облекло за обяд е сако и вратовръзка — каза тържествено портиерът.

— О, съжалявам. Но имам много важна среща. Няколко души вече ме чакат вътре. Разберете ме. — Адам пъхна двайсетдоларова банкнота в ръката на надутия портиер, който я прибра в джоба си със забележителна ловкост и махна на гардеробиерката. Тя извади черно сако и тъмносива вратовръзка и ги постави на плота пред себе си.

Адам въздъхна и облече грубото сако, което бе с няколко номера по-голямо от неговите, за разлика от вратовръзката, която бе с десетина сантиметра по-къса. И в този момент пред него застана Тру — суперелегантен в собствения му италиански костюм.

Адам се почувства като пълен глупак. Вече беше готов да захвърли унизяващото го сако и да се измъкне от ресторанта, когато Лора излезе от тоалетната и го забеляза.

Адам се усмихна мрачно, докато тя приближаваше и озадачено се взираше в новия му тоалет.

— Адам.

— Лора. — Той впери поглед в тавана.

— Защо не обядваш с нас?

— Ами… С удоволствие — кисело се усмихна той.

— Мислех, че имаш среща в клуба. — Очевидно Тру не споделяше удоволствието.

За ужас на стоящия наблизо келнер, Адам придърпа стола от съседната маса. А за ужас на Тру се настани между него и Лора.

— Отложих я — каза Адам, без да обръща внимание на брат си, който чак сега реагира на смешната комбинация между сакото и вратовръзката му.

Лора се усмихна скромно и отвори менюто.

— Е, какво предлагате да поръчаме, момчета? Тру и Адам се спогледаха. Тру се ухили, Адам — не.

Всеки път, когато Саманта Макфий представяше нова модна колекция, даваше прием за приятели, за да отпразнува събитието. На празненството винаги присъстваха и няколко манекенки, облечени в най-новите й модели. Винаги имаше хубава храна, хубава музика и всички се забавляваха чудесно.

Но тази вечер Саманта бе разочарована, защото Адам не се включваше във веселбата. Тя приближи до канапето, където седеше сам — факт, достатъчно показателен — и отпиваше от чашата си с шампанско.