Елиз Тайтъл - Адам и Ева

— Адам, цяла вечер мълчиш — рече тя нацупено. — Винаги ти е било много приятно на моите модни празненства. Наблюдавах те почти непрекъснато — ти дори не намигна на някоя от пищните манекенки, които се въртят около теб.

Адам погледна разсеяно моделиерката.

— Сигурно нещо не съм добре.

— Не си добре след онзи прием в магазина. Мислиш ли, че е от някаква храна? — Тя се усмихна кисело. — Или е нещо по-сериозно?

Адам я изгледа ледено, но не каза нищо. Тя се настани до него на старинното канапе.

— Къде е твоята изгубена бездомница, Адам?

— Не я наричай така — каза рязко той и допи чашата си.

— Извинявай. Днес си доста чувствителен, скъпи. — Тя замълча за миг. — Лора Ашли. Така по-добре ли е?

Покрай тях мина една от сервитьорките. Адам грабна от подноса й нова чаша и отпи голяма глътка.

— Да не би и тя да не е добре? — продължи Саманта. — Лора Ашли? Затова ли не я доведе? Или реши, че няма… да й бъде приятно? Предполагам, в това състояние би се чувствала доста неловко. Горката, та тя дори не знае коя е.

Адам отново не отговори, но Саманта забеляза как челюстта му се стегна.

— Надявам се, няма да страдаш безкрайно за нея, Адам. Тя е невероятно красива по свой невинен и очарователен начин, но е твърде различна от твоя тип жени.

Адам я изгледа свирепо и рязко се изправи.

— Направи ми една услуга, Сам. Престани да се занимаваш с нея. Тя съвсем скоро ще си възвърне паметта и ще си отиде… Ще заживее свой собствен живот. А аз ще…

Той направи достатъчно дълга пауза, за да може Саманта да подхвърли:

— Да, Адам. Какво ще правиш тогава?

Адам забарабани по празната си чаша. След това се усмихна дяволито.

— Онова, което винаги съм правил, Сам. В края на краищата съм си създал име, което трябва да защитавам.

— Да. А също и богатството си — каза тя лукаво, протегна се и с интимен жест го погали по косата.

— Влез — извика Лора. — Вратата е отворена. Питър Форчън пристъпи в окъпания в слънчева светлина хол на апартамента за гости и видя Лора, седнала в креслото до прозореца със списание в ръце.

— Здравей! Как беше тенисът вчера? — попита Питър.

— Много добре. — Лора остави списанието. — Спечелихме и трите сета. Мисля, че Айона Пул дълго ще го преживява.

— Приятелите на Адам имат една обща черта — обичат да побеждават — усмихна се Питър.

— Обичат и да играят — добави Лора.

— А обядът? Разбрах, че Тру те е завел в „Ле Касуле“.

— Всъщност Тру и Адам.

— И Адам ли се появи? — повдигна учудено вежда Питър.

— Да, и то как! — Очите на Лора заблестяха.

Адам чу смеха още от долния етаж. И когато влезе в апартамента на Лора, изгледа подозрително Питър.

— Каква е смешката? И аз обичам хубавите вицове.

Питър го потупа приятелски по гърба и излезе, без да продума. Изчервена от притеснение, Лора погледна през прозореца.

— Днес ще ходя до Булдър. — Адам подръпна мекия си кашмирен пуловер. — Помислих, че може би ще искаш да дойдеш с мен.

— По работа ли? — попита Лора поуспокоена.

— Ами… Нещо такова. Трябва да взема нещо за един благотворителен търг. Картина на Елман. Джефри Елман. Чувала ли си за него?

— Не съм сигурна, Адам — отвърна тихо тя.

— Извинявай. — На Адам му се прииска да се ритне.

— Добър ли е? — попита тя с безгрижна усмивка.

— Известен е. И се съгласи да подари една от картините си за търга. Трябва да избирам между три и си помислих… Че може да ми помогнеш.

— Не зная дали изобщо разбирам от изкуство — намръщи се Лора.

— Още по-добре. Ще видиш картините с детски очи. — Той се приближи до нея и й подаде ръка.

Лора я пое след кратко колебание. Той внимателно й помогна да стане, сякаш държеше крехко чупливо съкровище. Загледа се дълго в очите й и този път не се почувства неловко. Но бе изпълнен с много други чувства.

— О, Лора, какво ще правя с теб? — промърмори.

— Не зная, Адам — прошепна развълнувано тя.

— Ами докато измисля нещо, може би трябва да… те целуна. — Последните думи тя усети с меките си сочни устни. Езикът му бавно и прелъстително се плъзна по тях.

Очите им се срещнаха, после клепачите й бавно се спуснаха, устните й се разтвориха и сърцето й лудо заби.

Адам се отдръпна пръв, обзет от най-невероятна смесица от чувства: желание, примесено с предпазливост; страст, примесена със сдържаност; чисто физическо влечение, примесено с покровителствена загриженост. Той затвори очи и леко се олюля.

Лора плахо протегна ръка.

— Толкова ли беше лошо?