Димитър Талев - Преспанските камбани

Затворен в каютата си, хер Артур пишеше подробен доклад за своето пътуване от Виена до Солун. Винаги, преди да започне работа, той изваждаше на малката маса, закована здраво на пода, някакви мънички листенца хартия, покрити с гъсти редове букви, цифри и разни други знаци, в които се взираше често и понякога доста дълго. Щом престанеше да пише, той скриваше грижливо тия листенца, както и всичко написано. Заключваше редовно и каютата си, та прислужникът не можеше да влезе и да почисти.

Хер Артур пишеше доклад до своя шеф във Виена, които беше полковник от австрийския генерален щаб и началник на отдел при военното разузнаване. Докладът започваше с многобройните титли и чинове на шефа и продължаваше нататък:

„… Както Ви донесох своевременно, на Дунавския бряг, където обикалям толкова често, за да следя кой пристига и кой заминава по реката надолу и изобщо на юг, на 12 май т.г. случайно попаднах на един османлия, който беше много удобен, както установих още веднага, да ми послужи като водач за едно второ мое плуване до Солун, но сега по суша. Използувах муждите му във Виена и му станах необходим, без той да подозира с каква цел му предложих услугите си. Той накупи тук разни стоки и като беше в голямо затруднение около изпращането им до неговото родно място в Турция, предложих му и той прие да го придружа като негов платен помощник. Стоките превозихме по Дунава до Дунавското сръбско пристанище Смедерево и оттам ги стоварихме на коли. Моят «работодател» беше много неопитен и аз използувах това обстоятелство, за да ръководя цялата работа по превоза на стоките му, което ми помогна да прикрия добре истинските цели на това мое пътуване…

Минах през цялото днешно княжество Сърбия, от Смедерево до границата му с Турция. Както Ви е известно, Сърбия се освободи от турските гарнизони едва преди три години и сега е независимо княжество, но съвсем не е уредена държава. Навсякъде личи беднотия и голяма изостаналост. Столицата Белград е малък и стар град с криви и тесни улици и няколко църкви, които стърчат над ниските къщурки, но има и доста здрави крепостни стени, особено откъм двете реки — Дунав и Сава. Доколкото можах да установя през време на късия ми престой в тоя град, крепостта е в същото състояние, в което са я оставили турците. В нея квартирува многоброен сръбски гарнизон, но се виждат само няколко стари топове, а рововете край стените на много места, може би и навсякъде, са запълнени с пръст и кал; личи, че много отдавна не са почиствани и не се поддържат в ред. Също и пристанището Смедерево е една купчина от бордеи и стари къщи. Такива са и другите сръбски градчета, а селата са още по-мизерни. Трябва да отбележа, че се прави доста широк път от Белград до Смедерево и по-нататък край десния бряг на Дунав. Това е всичко, което забелязах да се строи в тая държава. Народът е лошо облечен и войската също. Само офицерите и някои по-богати хора се различават между всички други с облеклото си. Войниците са с цървули, но видях и съвсем боси между тях, с лошо съшити униформи от груб плат, а някои ходят със селските си дрехи. Въоръжението им е разнообразно: видях и турски пушки, и наши, и руски пушки. Народът още се радва на освобождението си от турците, вижда се, че е храбър и буен, и една инвазия от наша страна ще срещне силен отпор.

После влязохме в българските земи… Езикът на българите прилича на сръбския и тия два сродни славянски народа си приличат в много отношения, но като раздухваме вражда и съперничество между тях, ние, ще можем да ги държим в ръцете си. Иначе, ако те намерят начин да се съединят, ще бъдат опасна пречка за нашето проникване към Егейско море и Адриатика… Българите са по-сдържани, по-мрачни, може би задето: са още под турска власт… Минах през Скопие, Велес, Прилеп до Преспа в Битолския вилает, дето оставих своя «работодател», а после продължих през Битоля, Черни, Воден, Енидже Вардар за Солун. Това са стари турски градчета, освен Скопие и Битоля, които са по-големи, и Солун също, който е оживено пристанище. Минах и през много села, отбивах се, където беше възможно, от пътя и видях отблизу тая земя. Не мога да се сдържа тук и да не дам израз на своите патриотични чувства: щастлив ще бъде за нас денят, когато всички тия земи до Егейско море и до Адриатика, заедно със Сърбия и албанската страна, ще бъдат завинаги присъединени към нашата империя! Тук се издигат високи планини, които сигурно крият големи богатства, а зад всяка планинска верига се разкриват плодородни долини и полета или езера, както е в югозападните предели на древната земя Македония…