Димитър Талев - Гласовете ви чувам

— Къде е… Къде е сега Борис?

— В некое от о-ските села ще да е. Не ми съобщават за селото.

Лазар Глаушев пак затвори сега вратата на дюкяна си по никое време и побърза за вкъщи, при Ния.

— Жив е наш Борис, жено. Ранен бил малко нещо, но добър доктор го лекувал.

Ния повтори неговите думи с премалял глас:

— Къде е той сега, Борис?

— В некакво село. На сигурно место.

Ния не можа да се държи повече на нозете си. Приседна на миндерчето в готварницата и едва сега разкри пред мъжа си цялата своя скръб. Тихо, кротко, без да охка и въздиша, само сълзи потекоха по страните й, каквито бяха бледи, останали сякаш без капка кръв. Остави я Лазар да си поплаче, но не се сдържа и рече с голямо умиление към нея:

— Блажени сте вие, жените, с тоя ваш извор от сълзи при скърби и радости.

Каза го, а и неговите очи бяха пълни със сълзи.

Преди години самата Ния тръгна да търси по преспанските села ранения си син, но тоя път, като минаха още няколко дни и те не получиха ново известие за Бориса, Лазар реши да отиде до О. и там да търси ранени я:

— Ще отида до О., може да науча нещо, а може и да го видя.

Неделя беше и той реши да замине на другия ден, в понеделник. Не стана нужда.

Тъкмо бе се върнал от църква и се спря в градината пред къщата, където Ния бе излязла да понагледа цветята си.

Откъм портата се чу глас:

— Добро утро… Водя ви гостенка.

Беше една от преспанските учителки — Лазар и Ния я познаваха, макар да влизаше за пръв път в двора им. До нея стоеше Мария Йорданова.

— Повелете…

Поканиха ги в градината — имаше де да се седне под хладна сянка край бълбукащата чешма, в топлото августовско утро. Йорданова огледа градината с любопитни радостни очи, но каза:

— Да влезем вътре, ако позволите. Имам да ви предам нещо.

Погледна я Ния за миг с бърза, тревожна сянка в погледа си, но срещна светналите очи на гостенката и мълчаливо поведе двете млади жени към каменната стълба на къщата. Влязоха в гостната стая.

— Имам аз роднини тук, в Преспа, дойдох да прекарам неколко дни при тех, нали сме във ваканция… подзе Мария Йорданова, но после изеднаж се обърна към Лазара: — Господин Глаушев, наредено ми е да ви съобщя, че вашият син, господин Борис Глаушев, е изпратен по канала на Организацията в България. Нужно било да се полекува там. Немало опасност за живота му, но било нужно да се лекува.

Помълчаха бащата и майката, да приемат тая нова вест и да се поуспокоят сърцата им. Лазар Глаушев рече:

— Благодариме ви, много сме ви благодарни. И на другарите му също, които са го изпратили да се лекува.

Йорданова продължи:

— Аз също заминавам за България. В София. Ще следвам в университета. Ако искате да изпратите нещо…

Сега се обади Ния:

— Благодариме ви, щерко. Ще му приготвя аз, малко нещо. За поздрав.

Гостенките скоро си отидоха.

По-късно, като седнаха двамата Глаушевци да обядват с внучето си, Лазар рече:

— Некогаш майка ми, баба Султана, казваше, нели помниш: като ти дойде зло, отваряй широко вратите на къщата си. Не иде то само. Ама същото е и с човешките радости, жено моя…

През зимата на тая година в сражение с турци бе убит Даме Груев.

© 1966 Димитър Талев

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 8 юли 2007

Публикация:

ДИМИТЪР ТАЛЕВ

ГЛАСОВЕТЕ ВИ ЧУВАМ

ЧЕТВЪРТО ИЗДАНИЕ

Редактор Мария Кондова

Художник Дамян Николов.

Худ. редактор Кънчо Кънев.

Техн. редактор Веселина Недялкова.

Коректори Мария Йорданова и Маргарита Милчева.

Издателство „Български писател“, ДП „Димитър Благоев“, София, 1989 год.

Цена 3,49 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3156]

Последна редакция: 2007-07-24 19:21:24