Димитър Талев - Пепеляшка и царският син

Когато се разчу из целия Охрид, че Самуил Мокри ще се прогласява за цар, Ашот Таронит престана да идва в къщата на болярина Добрешко, където ставаха срещите му със Самуиловата щерка. Мирослава загуби срам и прати люде да го издирят. В Охрид не беше трудно да се намери такъв човек и когато двамата влюбени се срещнаха отново, Ашот наведе хубавата си глава, съкрушен сякаш от преголяма тъга.

— Ти си вече царска дъщеря, а какво съм аз? — каза той и въздъхна издълбоко: — По-добре ще бъде да се махна от пътя ти… Аз не съм достоен…

О, колко много я обичаше той! И Мирослава, която бе станала още по-смела, го прекъсна:

— Аз… царска дъщеря, ти пък ще станеш царски зет.

— Не! — притисна той ръка на гърдите си и тя се очерта върху дрехата му от златен, тъмномодър брокат бледа и хубава. — Не, царкиньо… Аз те обичам не за твоя висок сан и ще те обичам отдалеко…

О, колко пламенна и всеотдайна беше неговата любов! Мирослава обхвана шията му и горещо го целуна.

— Ти ще бъдеш мой съпруг — рече му тя. — Тъкмо сега е време да кажа и на царя, моя баща.

Ашот Таронит, който бе влизал много пъти в цариградските палати на ромейския император, сега стана по-добър учител на Мирослава Самуилова, отколкото можеше да й бъде нейната застаряла майка със своите далечни спомени за тържества и великолепие.

Ала Самуил Мокри не пожела да се отпразнува тържествено неговото венчаване за цар български. Толкова скоро след несретата при Сперхей той не можеше да празнува и бе сторено само това, което беше най-нужно, за да се означи, че се прогласява за цар. Патриарх Филип отслужи съответна служба в охридската сьборна църква „Света София“ и в присъствието на кавхана, на всички велики боляри, на всички войводи и големи началници, на всички малки боляри, доколкото бяха дошли от всички краища на царството, сложи на посивялата глава на Самуила царски венец. После венчаният цар се закле гласно в името на бога-отца, на сина и на светия дух, че ще пази царството и закона му, и людете му като зеницата на окото си. И показа веднага той своята царска власт, като сложи царски венец на главата ца жена си Агата, княжески венци на главата на сина си, когото прогласи и за войвода, на четирите си щерки и на племенника си Иван-Владислав, те пък всички коленичеха един след друг пред него и му целуваха ръка. Докато коленичи и се изправи с тежкото си тяло Агата, помагаха й двамата князе, а царят усети как тя хвана ръката му с двете си меки ръце и я целуна прекалено продължително, усети той и сълзи на ръката си. За пръв път през общия им живот Агата даваше такъв израз на благодарност към мъжа си, но той не се зарадва на нейното закъсняло съпружеско покорство и доволство. Царят застана пред църковния олтар, наметнат с царската си багреница, с царската корона на главата си и със скиптър в ръката, а пред него минаха един след друг кавханът и всички велики боляри, също и всички войводи. Всеки един от тях коленичеше пред него, после дигаше ръка за клетва и изричаше едни и същи думи:

— Заклевам се, че ще служа вярно на царство ти?

Докато продължаваше всичко това, над града непрекъснато се носеше камбанен звън — биеха камбаните на всички охридски църкви. Около съборната църква се бе насъбрал многоброен народ и шумеше, дигаше врява, споменаваше Самуил Мокри, чакаше нетърпеливо да го види с царска корона и багреница, но още по-често приказваше за своите всекидневни грижи и залисии. Приказваше и за студеното време, приказваше и духаше в ръцете си, потрепваше с нозе — беше третата неделя на месец коложег, с облачно, студено небе, във въздуха се премятаха снежинки.

Нововенчаният цар нямаше царски дворец в Охрид и покани на обед в своя досегашен охридски дом патриарха, кавхана, великите боляри и войводите. Докато чакаше гостите си, цар Самуил смени тържественото си царско облекло и се облече, както преди, със своето празнично войводско облекло. Помагаше му Радой и беше необикновено усърден и мълчалив, но царят усещаше, че той едвам задържаше езика си. И го попита, без да го погледне:

— Е? Какво ще кажеш?

— Нищо — отговори скромно Радой. Царят чакаше.

И слугата не можеше да се въздържа повече:

— Ти сега стана цар… е, по-добре! Кой друг е по-достоен от тебе? Цар — повтори бъбривецът и продължи: — За другите ще бъде по-добре, за всички други, ето и за децата ти, и за же-жена ти… царица стана. Но за тебе няма да бъде по-добре. Ти сега ще събираш греховете на всички, всички ще те товарят с греховете си. Сега всеки за всяко нещо: царят! За всяка несполука и беда царят ще бъде виновен. А беди и несполуки много! По всички люде. А ти къде ще можеш да нахраниш и да напоиш всички. Да угодиш на всички. Ето и аз ще ти искам нови беневреци, но-нова руба, като съм вече царски слуга…