Димитър Талев - Погибел

Докато затойли студеното си легло тая нощ, княз Иван-Владислав Мокри реши да се ожени за Мария Полемархова. И веднага заспа.

На другия ден неочаквано пристигнаха в Преспа княз Гаврил-Радомир и съпругата му княгиня Маргарета. Макар да бе минал вече празникът на свети Атанас, денят беше много студен и беше чудно, че двамата млади съпрузи бяха тръгнали на път в такова време. Но скоро всичко стана ясно.

Княгиня Маргит побърза да смени пътническите си дрехи и веднага изпрати да помолят царя от нейно име да я приеме. Влизайки, следвана от тълмача си, в царската работна стая, където я чакаше Самуил, княгинята видя там своя съпруг, който бе дошъл при баща си преди нея. Младата жена мигом забеляза, че двамата мъже бяха говорили за нея — това личеше по смутеното лице на Радомира, който не можеше да се преструва и прикрива; с други очи я гледаше сега и царят. Толкова по-добре — помисли си тя и бледото й опнато лице придоби още по-студен, по-упорит израз. Тя прихвана с малките си ръце тежката дреха от черно кадифе и се поклони пред царя прекалено дълбоко, но не поднесе за бащинска целувка челото си, както беше обичай. Самуил я покани да седне и сам отиде да седне по-близу до нея, посочи и на сина си един стол насреща. Царят бе дочул едно и друго за живота на двамата млади люде, а сега, след разговора си с Радомира, знаеше и това, за което никой не беше му говорил. Той се обърна към младата си снаха:

— Радомир ми каза, че искаш да заминеш за Маджарско, при негово царство баща ти. Ти не си много отдавна тук, при нас, а и времето с тоя студ не е сгодно за дълго пътуване.

Тълмачът преведе думите му, преведе и нейния отговор:

— Не ме спирай, твое величество. Голяма е тъгата ми за родния край, за бащиния ми дом. Не мога повече… искам да ги видя. За студа има тойли дрехи.

Царят мълчаливо я гледаше и като че ли не бе чул отговора й. Той си мислеше: „Тя няма да се върне… Виждам…“ Сродяването му е маджарския крал беше от голяма полза за царството, но можеше ли да спре кралската щерка, която искаше да си отиде? Каква ще бъде ползата, ако я задържи насила или с някакви хитрувания? Полезно ще бъде това сродяване, ако е истинско. Самуил мислеше също и за живота на сина си. Не бе излязла щастлива женитбата му с маджарката, както неговата някога с Агата. Маджарката беше също чужда и оставаше чужда. Това бе научил от сина си и бе разбрал още по-добре със сърцето си. Не ще може да спре той чужденката, която не беше се сродила с дома му, със земята му и искаше да си отиде. Той обърна невесели очи към нея и все пак рече:

— Почакай поне да попреминат студовете. Още е зима. Негово царство баща ти ще помисли, че съм те изпъдил или че си побягнала от недоволство и нетърпение. Сетне царят изеднаж добави: — Не, няма да те пусна в това време. Нека се позатойли времето. Бъди по-търпелива, щерко.

Това беше опит да запази ползата за царството си, да запази и брака на сина си, ако можеше още да се запази нещо. Лицето на княгинята стана още по-упорито и тя дръзко отговори:

— Моят баща никога нищо не ми е отказвал.

— Не искам да ти отказвам и аз — рече царят и продължи: — Но не е разумно да се тръгва на такъв дълъг път по това време и аз не ти позволявам да пътуваш. Няма да ми се сърди негово царство баща ти, че временно го лишавам от радостта да те види, но много повече ще ми се сърди, ако те пусна на път сред зима.

Княгиня Маргарета стана бързо, поклони се на царя, а бледото й лице сега изразяваше нескривано недоволство и обидена гордост. Тя излезе мълчаливо и без да огледне ни царя, ни мъжа си, следвана от тълмача, който вървеше навсякъде с нея. Гаврил-Радомир едвам я дочака да изчезне зад вратата.

— Нели виждаш, татко — засмя се неуместно той. — Не иска да стои повече. Не че й е дожаляло толкова за Маджарско… Нека си върви! Дотегна ми. Не я обичам.

Самуил гледаше със строг и тъжен поглед засмяното по момчешки лице на сина си. И рече:

— Ако си отиде, тя вече няма да се върне, Мене така ми се чини. А с това ще се развалят добрите ни отношения с маджарите. И за тебе не е добре, че се разделяте толкова скоро. Аз няма да я пусна сега, но не мога да я задържа за дълго. Опитай се ти да я задържиш. Само ти можеш да я задържиш, ако има още какво да ви свързва.

Младият мъж приподигна нехайно широките си рамена. Уловил строгия поглед на баща си, той рече бързо:

— Добре, татко.

Царят въздъхна и му направи знак да го остави сам. Радомир излезе.

Кралската дъщеря показа своя тежък нрав още от първите дни като дойде в България. Новите й люде я посрещнаха с радост и с голямо внимание. Те бързаха да й покажат всичко в нейния нов дом и в града, дето щеше да живее отсега нататък. Чужденката не задържаше върху нищо погледа си по-продължително, нищо не можеше да я учуди и очарова. По-голямо любопитство показа към облеклото на българките, към хубавите източни платове и към сложните български везби. Зарадва се, доколкото можеше да покаже радост, на голямото Бяло езеро и на планините наоколо — тя не беше виждала такава дълбока и толкова бистра вода, такива високи планини. Самуил подкани сина си да я вози по-често на чун, да я води на лов из околните гори. Към людете маджарката се държеше с голяма надменност и студенина, дори и към царя, като спазваше към него строго, прекалено приличие. Ирина Каматерос тя и не можеше да търпи близу до себе си.