Марк Твен - За Рая ли бяха, или за Ада?

В каквото и да вярваше, вярваше с цялото си сърце, ако се налагаше дори се биеше за него. Беше истински съвестен, но по своите собствени разбирания, изпълняваше всичко, което считаше за свой дълг, без да се интересува от мнението на моралистите и закона. На младини в морето псуваше на свобода, но откакто слезе на сушата следваше собственото си правило да избягва ругатните, освен при особени обстоятелства и само ако за това го командва дълга. Бил е и твърд пияч в морето, но на брега-отявлен трезвеник, за да служи като пример на младежта, е пийваше от време на време сам, но рядко, четири, максимум пет пъти годишно.

По необходимост тези хора са впечатлителни, импулсивни и емоционални. И той също, а и не криеше чувствата си и ако ги имаше, нямаше никакъв проблем да ги покаже. Лицето му показваше душевните му терзания, а когато влиза в стаята слънчобраните и чадърите дори се събуждат, за да изкажат фигуративно вълненията му. Когато засияе топлината в очите му, значи, че е съгласен, че дава благословията си, когато се намръщи температурата намалява с поне 10 градуса. Беше обожаван в къщата на приятелите си, но понякога го мразеха.

Харесваше Лестърови, а и те му отговаряха със същото. Споделяха привързаността му към християнството, въпреки че разбиранията им се различаваха донякъде, те пак си го обичаха от сърце.

Точно пристигаше на прага, когато двете лели и съгрешилата влизаха в стаята на болната.

Споменатите три застанаха до леглото, лелите ядосани, провинилата се-плачеща. Майката надигна главата си на възглавницата, в очите и припламна симпатия и майчина любов. Тогава лелите се нахвърлиха върху нещастното дете и то потърси закрила в ръцете на майка си.

— Чакай! — каза леля Хана и отдръпна детето от ръката и.

— Хелън, — каза другата строго — Разкажи всичко на майка си. Изповядай душата си, не оставяй нищо неизказано.

Ужасеното дете се остави на съда на майка си, разказа тъжната си история от край до край и после проплака, молейки:

— Ох, мамо, прости ми, прости ми — толкова съм объркана…

— Да ти простя, детето ми? Ела в прегръдките ми, тук, сложи глава на сърцето ми…Дори и да беше наговорила хиляди лъжи, аз пак…

Чу се звук, вик от нечие гърло. Лелите се спогледаха, увиха се в дрехите си, беше доктора, с лице, като буреносен облак. Майката и дъщерята стояха прегърнати една до друга, сърце до сърце, нехаейки за присъствието му, нехаейки за каквото и да било друго. Лекарят остана застинал за дълго време пред сценката, изучавайки, анализирайки, търсейки първопричината, после подаде ръка на лелите и застана до тях. Трепереха, стояха пред него и чакаха. После той се наведе и промълви:

— Нали ви казах, че този пациент трябва да бъде пазен от каквито и да било вълнения? Махайте се оттук.

Подчиниха се. След половин час той излезе от стаята, ведър, весел, като че ли обвит в слънчеви лъчи, придържайки Хелън, с ръце на кръста и, помагайки и, разговаряйки непринудено с нея, а тя самата по-весела от преди, по-щастлива, изпълнена със задоволство.

— Е, довиждане за сега, скъпа. Отиди си в стаята, пази майка си и внимавай! Дръж си езика зад зъбите. Така, това трябва да е, иначе си по-здрава от камък. — Той я целуна по бузите и добави. — А сега, трябва да поговоря с лелите ти.

Тя се върна към действителността. Лицето му се покри с облаци, отново, седна и каза:

— Вие двете, направихте такава грешка, но и нещо добро. Да, добро, така си е! Жената е болна от тиф! Вие едва не я убихте с вашето безразсъдство, така си е! Така и не разбрах, за какво е било всичкото това!

Изведнъж и двете лели скочиха настръхнали, треперейки от гняв.

— Сядайте долу! Какво си мислите, че правите?

— Ние трябва да и кажем. Ние…

— Не правете нищо повече, достатъчно за днес. Желаете да прахосате всичко, което сме направили дотук за едното нищо! Сядайте веднага, казах ви! Дадох и нещо, за да поспи, нуждае се от сън, а ако я събудите, без мое позволение, ще ви науча на разум, така да си знаете!

Те най-сетне седнаха, стресирани и негодуващи, но победени от заповедта.

— А сега и завинаги, искам някой да ми обясни. Трябва да ми обясните, без емоции и възмущения…Защо посмяхте, въпреки категоричната ми забрана, да влезете там и да разстроите така жената, как посмяхте да направите тая глупост?

Хестър се обърна за помощ към Хана, двете се спогледаха объркано, не желаейки да участват в тази ужасна пиеса. Докторът им помогна. Започна:

— Е, Хестър?

Читать дальше