О. Хенри: Купувачът от Кактъс

Добре, че сенната хрема и настинките не виреят в здравословния климат на тексаския град Кактъс, защото не може току-тъй да се изкихаш на големия магазин на Наваро и Плат.

Двадесетте хиляди жители на Кактъс пръскат с широки пръсти сребърните си монети, за да си купят каквото душата им иска. Голямата част от този полублагороден метал отива в магазина на Наваро и Плат. Тяхната сграда заема площ, на която биха могли да пасат двайсетина глави дребен добитък. От тях може да си купите вратовръзка от кожа на гърмяща змия, автомобил, или последна мода дамско велурено манто в двадесет различни отсенки за деветдесет и пет долара. Наваро и Плат първи въведоха парите на запад от река Колорадо. Това бяха фермери с търговски нюх, които разбраха, че земята няма да престане да се върти след изчезването на свободните пасища.

Всяка пролет петдесет и пет годишният Наваро, по-възрастният съдружник, наполовина испанец, но иначе космополит, способен и отракан човек, „запрашваше“ към Ню Йорк да купува стока. Но тази година не се реши да поеме дългия път. Несъмнено остаряваше; и по няколко пъти на ден поглеждаше часовника си, докато дойдеше време за следобедната почивка.

— Джон — каза той на младия си съдружник, — тази година ти ще отидеш за стока.

Плат не посрещна с радост тази вест.

— Разправяли са ми, че Ню Йорк е страшно скучен град — каза той. — Но няма как, ще вървя. Може да се отбия в Сан Антонио за няколко дни, та да се поразвлека и позабавлявам.

След две седмици един човек, облечен точно по тексаски — черен сюртук, широкопола бяла шапка, ниска якичка, широка три четвърти инч и черна вратовръзка с цвят на ковано желязо, влезе в дрехарския магазин — продажба на едро — „Зизбаум и Син“ в долната част на Бродуей.

Старият Зизбаум имаше око на ястреб, памет на слон и ум, който се разгъваше пред него в три движения като гатанката с дърводелския метър. Той се отърколи към входа като полярна мечка и стисна ръката на Плат.

— Как е симпатичният господин Наваро? — попита той. — Тази година е решил, че такова пътуване не е за него, нали? И вместо него ние имаме удоволствието да посрещнем господин Плат.

— Стреляте безпогрешно — каза Плат — и аз съм готов да дам четиридесет акра неразработена земя, за да разбера как го правите.

— Просто знам — ухили се Зизбаум, — тъй както знам, че валежите в Ел Пасо през годината са двайсет и осем и половина инча или увеличение с петнайсет инча, от което следва, че тази пролет Наваро и Плат ще купят костюми за петнайсет хиляди долара, а не за десет както в сушава година. Но това утре. В канцеларията ми ви чака пура, която ще премахне от устата ви вкуса на пурите, които сте прекарали контрабанда през Рио Гранде… защото все пак те са контрабандни.

Беше късно следобед и работата за деня бе приключена. Зизбаум остави Плат с още недопушена пура, излезе от канцеларията и отиде при Син, който гласеше пред огледалото брилянтната си карфица на вратовръзката и се готвеше да излезе.

— Аби — каза бащата, — ще трябва да изведеш господин Плат тази вечер и да му покажеш едно-друго. Те са ни клиенти от десет години. Ние с господин Наваро използувахме всяка минута свободно време, за да играем шах. Това добре, но господин Плат е млад човек, а освен това идва за първи път в Ню Йорк. Сигурно няма да е трудно да го поразвлечеш.

— Добре — каза Аби и затегна здраво предпазителя на карфицата. — Ще го изведа. — „Докато види «Флетайърн» и метр дотела на «Астър» и чуе на грамофон «Под старата ябълка», ще стане десет и половина и той ще е готов да се увие в одеялото. Аз имам ангажимент в единайсет и половина, но до това време господин Тексас отдавна ще е захъркал.“

На другата сутрин в десет Плат влезе в магазина, готов да пристъпи към сделката. На ревера си беше забол китка зюмбюли. Зизбаум го посрещна лично. Наваро и Плат бяха добри клиенти и за сметка на отбива винаги плащаха в брой.

— Е, какво ви е мнението за нашето градче? — попита Зизбаум с празната усмивка на манхатънец.

— Не бих живял в него — отвърна тексасецът. — Снощи обиколихме доста нещо със сина ви. Имате хубава вода, но Кактъс е по-добре осветен.

— И ние имаме някоя и друга светлинка на Бродуей, ще отречете ли?

— Не, но има и доста сенки — каза Плат. — Обаче най-много ми харесаха конете ви. Още не съм видял кранта в града.

Зизбаум го поведе към горния етаж Да му покаже мострите.

— Повикайте госпожица Ашър — каза той на един от продавачите.