О. Хенри - Виолетовата рокля

Той беше маниак на тема здраве, убеден, че човек никога не бива да яде онова, което се смята полезно. Не можеше да търпи хора, които гледат да се настанят удобно или търсят убежище от снежната буря, или носят шушони, или вземат лекарства и изобщо разглезват себе си Всяка една от десетте продавачки се унасяше всяка вечер в сладки мечти: как ще стане госпожа Рамзи и ще му пържи свински пържоли с лук. Защото старият Бахман се готвеше да го вземе за съдружник идущата година. И всяка от тях знаеше, че ако хване в клопката Рамзи, ще успее да избие от главата му тези смахнати разбирания за здравето още преди да му се е оправил стомахът от сватбената торта.

Господин Рамзи беше церемониал-майстор на обеда. Гой винаги осигуряваше двама италианци — цигулар и арфист — и след обеда всеки имаше възможност да потанцува.

И ето че бяха замислени две рокли с цел да покорят Рамзи — едната виолетова, а другата червена. Естествено останалите осем момичета също щяха да бъдат с рокли, но те не влизат в сметката. По всяка вероятност те щяха да носят някакви блузки с черни поли, които изобщо не можеха да се сравняват с великолепието на виолетовото и червеното.

Грейс също беше събрала малко пари. Тя смяташе да си купи готова рокля. Защо да хаби време и нерви с шивачи? Имаш ли хубава фигура, винаги ще се намери нещо подходящо — нали конфекцията се шие за съвършена фигура? Е, вярно, че все се налага да ги отзема в талията — средната фигура е по-широка в кръста.

Настъпи вечерта преди Деня на благодарността. Мейда забърза към къщи радостна и тръпна при мисълта за щастливото утре. Тя мечтаеше за виолета, но мечтите й бяха бели — онзи възторжен стремеж на младостта към радостите на живота, без които тя неминуемо увяхва. Тя беше убедена, че виолетовото ще й отива и за хиляден път се мъчеше да увери себе си, че господин Рамзи обича виолетовия, а не червения цвят. Тя отиваше в къщи, за да вземе четирите долара, увити в хартийка и скрити в долното чекмедже на скрина, а после щеше да отиде при Шлегел, да му плати и да си вземе роклята.

Грейс живееше в същата къща. Нейната стая се намираше точно над Мейдината.

В къщи Мейда свари врява и олелия. Езикът на хазяйката тракаше ожесточено като джурило в бучка. След малко Грейс слезе в стаята на Мейда обляна в сълзи, с очи, по-червени от всякаква рокля.

— Каза ми да си излизам — изплака Грейс. — Вещицата му с вещица! Защото имам да й давам четири долара. Изнесе куфара ми в коридора и заключи вратата. Къде да вървя? Нямам нито цент.

— Нали вчера имаше пари — каза Мейда.

— С тях си купих рокля — отвърна Грейс. — Мислех, че ще почака до другата събота за наема.

Подсмърк, подсмърк, хлип, подсмърк. Само миг и на бял свят излязоха Мейдините четири долара — нима можеше да бъде другояче?

— Душица златна! — извика Грейс, засияла като дъга. — Сега ще платя на подлата, стара квачка, а после ще отида да премеря роклята. Божествена е. Ела да я видиш. Парите ще ти връщам по долар на седмица — непременно.

Ден на благодарността.

Обедът трябваше да започне в дванайсет часа. В дванайсет без четвърт Грейс се втурна в стаята на Мейда. Да, тя наистина беше очарователна. Просто бе родена за червен цвят. Мейда седеше до прозореца със старата шевиотена пола и синята блузка и ловеше брим… Впрочем занимаваше се с изящно ръкоделие.

— Боже мой, ти още не си се облякла! — ахна червената. — Как ми стои отзад? Тези кадифени ивички са много шик, нали? Защо не си облечена още, Мейда?

— Шивачът не успя да ми ушие роклята навреме — каза Мейда. — Аз Няма да дойда.

— Това е много неприятно. Да знаеш как съжалявам, Мейда. Я облечи какво да е и тръгвай — кой ще те заглежда толкова? Ще бъдат само нашите от магазина.

— Бях се навила, че ще бъда с виолетовата рокля — каза Мейда. — Щом не можа да стане, по-добре изобщо да не идвам. Не се безпокой за мен. Тичай да не закъснееш. Страшно ти върви червено.

Цялото време, докато траеше обедът в магазина, Мейда прекара до прозореца. Тя си представяше как момичетата пищят, мъчейки се да счупят ядеца, как старият Бахман се смее с цяло гърло на собствените си, разбираеми само за него шеги, как блестят брилянтите на дебелата госпожа Бахман, която идваше в магазина само в Деня на благодарността, как господин Рамзи се провира тук и там оживен и любезен и се грижи за удобството на всички.

В четири часа следобед тя, с окаменяло лице и безжизнен поглед, се отправи бавно към шивачницата на Шлегел и му каза, че не може да му плати сега останалите четири долара.

Читать дальше