О. Хенри: Изкуството и мустангът

Сенаторът Кини представяше най-западния район на щата — на четиристотин мили от Сан Саба, — но за истинския поклонник на изкуството не съществуват межди и граници. Сенаторът Мулънс, представител на Сан Саба, също не беше безразличен към идеята, че щатът трябва да закупи картината на неговия избирател. Един от гражданите му беше подшушнал, че Сан Саба единодушно се възхищава от забележителната картина. Стотици познавачи се били стекли на мустанги и катъри да я гледат, преди да бъде пренесена в столицата. Сенаторът Мулънс мечтаеше да бъде преизбран и много добре знаеше какво означава гласа на Сан Саба. Не по-малко добре знаеше, че с помощта на сенатора Кини — влиятелна личност в законодателното събрание — тази работа може да се уреди. Сега, сенаторът Кини имаше готов законопроект за мелиорации, който искаше да прокара заради благото на своя район, и знаеше, че сенаторът Мулънс може да му даде ценна помощ и сведения, тъй като Сан Саба вече се радваше на придобивките от подобен закон. При положение, че интересите на двамата така добре съвпадаха, едва ли имаше нещо в това, че щатската столица изведнъж проявяваше такъв интерес към изкуството. Малцина художници са откривали първите си картини при по-щастливи обстоятелства.

Сенаторите Кини и Мулънс постигнаха разбирателство по въпросите на мелиорацията и изкуството, докато си пиеха питието в кафенето на хотел „Емпайър“.

— Хммм — подхвана сенаторът Кини, — не знам. Не съм художествен критик, но ми се струва, че нещо куца в тази картина. Прилича ми на лоша литография. Не ми се ще да разсъждавам за таланта на твоя избирател, сенаторе, но лично аз не бих дал и половин долар за нея — ако не смятаме рамката. Как мислиш да пробуташ това нещо на законодателите, които ритат срещу такава дреболия в разходното перо като шестстотин осемдесет и един долара за ученически гуми, и то еднократно? Това би било губене на време. Ще станем за смях в сената, ако речем да внесем някакъв законопроект.

— Но ти не ме разбираш — каза сенаторът Мулънс с решителния си глас и почука с дългия си показалец чашата на Кини. — Аз също имам съмнения относно картината — какво представлява, бикоборство или японска алегория? — но искам законодателен акт за купуването й. Разбира се, сюжетът трябва да е в съответствие с историята на нашия щат, но вече е много късно картината да се остърже и видоизмени. Щатът няма да обеднее, а пък самата картина може да бъде прибрана в някой склад, където няма да смущава никого. Като оставим настрана изкуството, работата се свежда до това, че момчето, изрисувало картината, е внук на Лусиън Бриско.

— Я го повтори! — ахна Кини и облегна замислен глава. — На самия Лусиън Бриско?

— Именно. Човекът, когото много добре знаеш. Човекът, който от пустошта създаде щат. Човекът, който укроти индианците. Човекът, който премахна конекрадците. Човекът, който отказва всякакви почести. Най-любимият син на щата. Разбра ли ме сега?

— Ще завием картината — отсече Кини. — Все едно, че е продадена. Ама ти защо не започна с това, ами си губим времето да дрънкаме за изкуство. Аз ще си подам оставката в сената и ще се върна да нося рулетката на главния землемер, ако не успея да накарам този щат да купи картината, измазана от внука на Лусиън Бриско. Ти чувал ли си, че бяха отпуснати средства за къщата на дъщерята на Смодърс Едноокия? Е добре, това мина на закрито заседание. А Едноокия е избил поне два пъти по-малко индианци от Бриско. За каква сума се разбрахте с цапача, тоест колко мислите да смъкнете от щатската хазна?

— Според мене петстотин… — каза Мулънс.

— Петстотин? — прекъсна го Кини и почука по чашата за келнера. — Само петстотин за летящия червен жребец, създаден от внука на Лусиън Бриско! Къде ти е патриотизма, човече? Трябва да бъдат поне две хиляди. Ти ще внесеш предложението, аз ще взема думата в сената и ще размахам скалпа на всеки индианец, убит от Лусиън Бриско. Я да видим, не прояви ли той веднъж глупост и честолюбие? О, да, отказа да приеме всякакви привилегии и облаги, на които имаше пълно право. Можеше да стане губернатор, но не пожела. Отказа се и от пенсия. Сега е моментът щатът да му се отплати. Ще трябва да се заема с тази картина, но някои заслужават наказание за това, че семейството на Бриско бе принудено да чака толкова дълго. Ще поставим въпроса към средата на месеца, когато законопроектът за данъците ще е минал. Слушай, Мулънс, виж там направи нещо да получа данни колко ще излязат онези напоителни канали и с колко ще се увеличи продукцията на акър. Ще имам нужда от теб, когато дойде ред на моя законопроект. Мисля, че ще можем добре да се сработим на тази сесия, а защо не и по-нататък?