О. Хенри: Мадам Бо-Пип, стопанката на ранчото

Октавия скри сивата ръкавица в пазвата на летния си утринен пенюар. Нейната ръкавица! Хора, които се ограждат със здрава бодлива тел и си спомнят бала у Хамърсмит само от думите на някакъв си миньор, нямат право да притежават такива предмети.

И все пак, какъв рай е тази прерия! Как разцъфтява и ухае тя, когато намериш нещо, което отдавна си смятал за изгубено! Колко упоителен е нахлуващия през прозорците свеж утринен ветрец, който носи сладкия дъх на жълтите цветове на ратамата. Можеш ли да не постоиш минутка с грейнали, вперени в безкрая очи, и да не помечтаеш за възможността грешката да бъде поправена?

Защо госпожа Макинтайър ръчка така глупаво с тази метла?

— Намерих я — каза госпожа Макинтайър и хлопна вратата. — Ето я!

— Да не би да сте изгубили нещо? — попита с любезна незаинтересованост Октавия.

— Гадината му с гадина! — възкликна вбесена госпожа Макинтайър. — Ама вие забравихте ли я?

С общи усилия двете видяха сметката на стоножката. Това бе наградата й, загдето благодарение на нея се намери всичко, изгубено на бала у Хамърсмит.

Очевидно Теди се беше сетил за ръкавицата и когато се прибра надвечер, се залови тайно с издирването й. Но я намери едва късно вечерта на огряната от луната източна веранда. Ръкавицата беше нахлузена на ръката, която той смяташе, че е изгубил навеки, и затова дръзна да повтори една глупост, която някога му бяха строго забранили да произнася. Оградата на Теди беше рухнала.

Този път помежду им не стоеше никаква амбиция и любовният дует прозвуча толкова естествено и сполучливо, както се полага на предан пастир и нежна пастирка.

Прерията се превърна в китна градина, а ранчото на сенките — в ранчо на светлината.

След няколко дни Октавия получи от господин Банистър отговор на писмото, в което го молеше да й изясни някои въпроси, свързани с ранчото. Ето откъс от това писмо:

„Не разбрах много добре бележките ви за овцевъдното ранчо. Два месеца след заминаването ви се установи, че въпросното ранчо не е било собственост на полковник Бопри. Доказано бе с документи, че преди смъртта си той го е продал. Това беше съобщено на вашия управител господин Уестлейк, който незабавно прекупи целия имот. Не мога да си представя как така този факт е останал неизвестен за вас. Моля ви незабавно да разговаряте с гореспоменатия господин, който, надявам се, ще потвърди казаното от мен“.

Войнствено настроена, Октавия взе да разпитва Теди.

— Какво получаваш за работата в ранчото — повтори тя предишния си въпрос.

— Стотар… — понечи да повтори той, но по лицето й разбра, че тя вече знае всичко. Октавия държеше в ръка писмото на господин Банистър, което за Теди означаваше, че играта е свършена.

— Това ранчо е мое — призна си той като ученик, уличен в измама. — Че колко струва един управител, ако не хързулне собственика, стига да има такава възможност?

— Тогава за какво работиш тука? — упорстваше Октавия, която все още търсеше ключ за разрешаване на загадката, наречена Теди.

— Да ти кажа право, Тейв — отговори Теди с невъзмутима откровеност, — не заради заплатата. Тя ми стигаше горе-долу за пурите и за кремовете против изгаряне от слънцето. На юг ми препоръча да живея моят доктор. Десният ми бял дроб започваше да ми прави номера поради напрягането и преумората от многото гимнастически упражнения и играта на поло. Нуждаех се от добър климат, озон и разни такива.

Октавия мигновено се озова непосредствено до засегнатия орган.

— Вече… вече нищо му няма, нали, Теди?

— Здрав е като пън. Аз те измамих само в едно. Дадох петдесет хилядарки за твоето ранчо още щом разбрах, че правото ти на собственост е невалидно. Приблизително такава сума се беше натрупала в банковата ми сметка, докато тичах подир овцете, тъй че фактически ранчото ми излезе почти без пари. Освен това понасъбрали са се и лихви, Тави. Мисля да направим сватбено пътешествие на яхта с бели ленти на мачтата — Средиземноморието, после Хебридските острови, а оттам към Норвегия и Зюдерзее.

— Аз пък мислех — зашепна Октавия — за сватбен галоп с моя управител сред овчи стада и за сватбена трапеза на верандата с госпожа Макинтайър, а може би и с разцъфнал портокалов цвят в червената ваза над масата.

Теди се разсмя и запя:

Октавия го привлече към себе си и зашепна нещо в ухото му. Но това те запазиха за себе си.