О. Хенри: Мадам Бо-Пип, стопанката на ранчото

„Теди също е ограден“ — каза си Октавия. Не й беше трудно да се досети защо Теди издига такива укрепления. Всичко започна на бала у семейство Хамърсмит. Малко след решението й да приеме полковник Бопри и неговите милиони — не много висока цена, ако се вземат под внимание нейната външност и връзките й с най-недостъпните висши кръгове. С присъщата си стремителност и жар Теди й беше направил предложение, на което тя отговори студено и окончателно: „Да не съм чула повече такива глупости!“ „Добре“ — каза Теди с някакво ново, чуждо изражение. И ето че сега Теди е ограден с ограда от здрава бодлива тел.

При първата обиколка из ранчото на Теди му дойде вдъхновение и той кръсти Октавия „Мадам Бо-Пип“ на името на малката героиня от приказката „Мама Гъска“. Това прозвище, подсказано от сходството в имената и работата, му се видя необикновено сполучливо, тъй че не му омръзваше да го повтаря. Мексиканците от ранчото го възприеха незабавно, като добавиха една сричка, тъй като не можеха да произнесат „п“ в крайна позиция, и съвсем сериозно наричаха Октавия „ла мадама Бо-Пипи“. Малко по малко това име се разпространи в цялата околност и ранчо „Мадам Бо-Пип“ можеше да се чуе толкова често, колкото и ранчо „Де лас Сомбрас“.

Настъпи дългия период на жегите между май и септември, когато на ранчото няма много работа. Октавия прекарваше дните си в унес, сякаш бе станала лотофаг. Книгите, хамакът, кореспонденцията с неколцина близки приятели и подновеният интерес към старата кутия с акварели и статива й помагаха да понася душните дневни часове. А вечерният здрач неизменно носеше радост. Най-привлекателното беше да язди на воля с Теди, когато луната огрееше ветровития простор и единствените им нагледвачи биваха стрелкащият се нощен ястреб или подплашената кукумявка. Често се случваше при тях да дойдат мексиканци с китари, които пееха тъжни, разкъсващи сърцето песни. Понякога водеха дълъг приятен разговор на прохладната веранда — едно безкрайно състезание по остроумие между Теди и госпожа Макинтайър, чиято неизчерпаема шотландска хитрост често вземаше връх над безобидните шеги на Теди.

Една подир друга, вечерите се натрупваха в седмици и месеци — тихи, мечтателни, дъхави вечери, които биха прехвърлили Стрефън и Хлое и през най-бодливата ограда, вечери, когато може би самият Купидон бродеше с ласото си из тези омагьосани пасбища, ала оградата на Теди оставаше непокътната.

Една юнска вечер мадам Бо-Пип и нейният управител седяха на източната веранда. Теди дълбаеше яростно в научната прогностика, да провери какви са възможностите да продаде есенния настриг по двайсет и четири цента; и когато изчерпа всички вероятности, потъна в анастезиращия дим на хаванската пура. Само непросветен наблюдател, какъвто е една жена, би могъл толкова дълго да не забележи, че най-малко една трета от заплатата на Теди излита с дима на тези вносни регалии.

— Теди — каза Октавия неочаквано и някак рязко, — какво получаваш за работата в ранчото.

— Сто на месец — отвърна незабавно Теди — и храната.

— Мисля, че трябва да те уволня.

— Няма да стане — усмихна се Теди.

— Защо? — тросна се Октавия.

— Имам договор. Според условията за продажбата нямаш право да разваляш договори, сключени преди това. А моят изтича в дванайсет през нощта на трийсет и първи декември. На тази дата можеш да станеш в полунощ и да ме уволниш. Сториш ли го по-рано, аз имам законно основание да предявя иск.

Октавия очевидно преценяваше последиците от евентуално дело.

— Но — продължи весело Теди — аз и без това мисля да напускам.

Люлеещият се стол на Октавия престана да се клати. В този край гъмжеше от стоножки, тя беше сигурна в това; и от индианци; тук се простираше една безкрайна, безлюдна, самотна пустош, оградена със здрава бодлива тел. Ван Дресър имаше честолюбие. Но имаше и сърце. Не, тя на всяка цена трябва да разбере забравил ли е той или не.

— Разбира се, Теди — каза тя наглед заинтересована, — тук живееш самотно и те тегли предишният живот — поло, омари, театри, балове.

— Никога не съм се интересувал от балове — възрази добродетелно Теди.

— Старееш, драги. И паметта ти отслабва. Ти не си пропуснал в живота си нито един бал освен ако в същото време не си танцувал на друг. Освен това често забравяше добрия вкус, като танцуваше прекалено дълго с една и съща дама. Как й беше фамилията на онази Форбс. Онази със жабешките очи? Дали не беше Мейбъл?