Артър Хейли - Детективи

От време на време в миналото между общинския съвет и полицейското управление бяха възниквали противоречия: съветът ревниво пазеше правомощията си и се засягаше, когато някой ги нарушаваше. Тъкмо затова пет дни по-рано лейтенант Нюболд предостави стъписващите разкрития на вниманието на шефовете си майор Фигерас и майор Йейнс. Те на свой ред предадоха информацията нагоре и така тя стигна до висшето началство, което се зае със случая.

Докато вратите на асансьора се затваряха, Ноулс извика отвън:

— Късмет!

„Късмет в какво?“ — зачуди се Ейнсли, докато асансьорът се спускаше надолу. В момента представата му за късмет предполагаше ролята му в тази драма да свърши, когато отнесе обвиненията в кабинета на заместник-началника. Но подозираше, че няма да стане така.

Лошото му настроение от предишния петък се запази през почивните дни и в понеделник, докато мрежата на възмездието се стягаше около Синтия.

В личния му живот също бяха настъпили промени. Късно през нощта в петък той беше казал на Карън за решението си да напусне отдел „Убийства“, когато свърши текущите си задължения, и навярно изобщо полицейското управление, макар че не бе сигурен в това. При тази новина, полуразплакана, Карън го прегърна и го утеши.

— Скъпи, това е огромно облекчение. Видях какво ти причиняват всички онези ужаси. Не можеш да издържаш повече и вече отдавна трябваше да си напуснал. Не се тревожи за бъдещето, ще се справим! Ти си по-важен от всичко останало — за мен, за Джейсън и… — Тя докосна корема си, вече наедрял от четиримесечната й бременност.

През онази нощ двамата с Карън разговаряха за Синтия. Той й разказа за трагедията й.

Карън го изслуша, после каза:

— Всеки би я съжалил, особено жените. Но истината е, че нищо от онова, което са й причинили родителите й и което тя е извършила, вече не може да бъде поправено. Прекалено късно е. Каквото и да стане, другите хора — особено ние с теб — не трябва да споделяме отчаянието или вината на Синтия и да съсипваме живота си. Така че, Малкълм, направи каквото трябва и напускай!

Когато изговаряха името на Синтия, Ейнсли както и преди се чудеше дали жена му знае за едновремешната му връзка.

Но сега трябваше да изпълни тази си мисия — определено последна — колкото можеше по-бързо.

Вратата на асансьора се отвори и той излезе на първия етаж на съда.

В офиса на заместник-началник Отеро Серано, шеф на всички полицейски разследвания, го посрещна секретарката.

— Добър ден, сержант Ейнсли. Очакват ви. — Тя се изправи и отвори вратата към вътрешния кабинет.

Вътре вече разговаряха Серано, Марк Фигерас, Маноло Йейнс и Лио Нюболд. При влизането на Ейнсли те млъкнаха и обърнаха глави към него.

— Обвиненията ли носите, сержант? — Висок и атлетичен, началник Серано седеше зад бюрото си. Бивш детектив, той беше постигнал забележителни успехи.

— Да, сър. — Ейнсли му подаде пластмасовата папка. Серано извади копията на обвиненията и подаде втория екземпляр на другите.

Докато всички четяха, Ръби Боуи тихо надникна в кабинета, приближи се до Ейнсли и прошепна:

— Трябва да поговорим. Открих детето й.

— На Синтия ли? — стреснато се огледа той. — Мислиш ли…

— Още не — отвърна тя.

Четенето продължаваше. Фигерас вдигна поглед от документите и въздъхна:

— За Бога! Няма как да е по-лошо.

— Случват се такива неща — примирено отвърна Серано.

Вратата се отвори и в кабинета влезе началникът на полицията, Фаръл Кетлидж. В стаята настъпи тишина и всички се изправиха.

— Продължавайте — тихо каза Кетлидж. — Той се приближи до прозореца и се обърна към Серано: — Това си е твоето шоу, Отеро.

Четенето не спираше.

— Синтия тотално ни е прецакала — отново се обади Фигерас. — Успяла е да получи повишение, след като е скрила онова убийство на съпругата на Дженсън и нейния приятел.

— Проклетите медии ще имат истински празник — предрече Маноло Йейнс.

Въпреки по-важното обвинение в преднамерено убийство, размишляваше Ейнсли, именно второто и третото обвинение — за съучастието на Синтия в качеството й на детектив от отдел „Убийства“ и за укриването на информация — ги засягаха най-силно.

— Ако се стигне до процес, той ще отнеме години — рече Лио Нюболд. — И ние през цялото време ще бъдем на мушката.

Другите мрачно кимнаха.

— Това е всичко — каза Серано. — Исках да си поговорим за събитията, защото всички ще участваме в тях. Но трябва да действаме.

— Може би няма да е толкова лошо, ако Ърнст разбере, преди да отидем при нея — предложи Маноло Йейнс. — Така ще може да направи нужното и да лапне пищова. Ще спести на всички адски много неприятности.