Артър Хейли - Детективи

Боуи разказа как открила тайните дневници на Елиънър Ърнст, разкриващи жестоките детски години на Синтия, макар че Адел Монтесино я спря, преди да стигнат до момента на забременяването. Вместо това на въпроса на прокурорката, която явно се беше запознала с „превода“ на дневниците, Боуи прескочи напред и гласно прочете онази част, която започваше с думите: „Открих, че понякога Синтия ни наблюдава. Струва ми се, че в очите й долавям яростна омраза към нас двамата“, и завършваше така: „Понякога си мисля, че подготвя нещо срещу нас, някакво отмъщение, и се страхувам. Синтия е много умна, по-умна и от двама ни“.

Боуи очакваше разпитът да се върне на бременността на Синтия и раждането на детето й, но Монтесино каза:

— Благодаря ви, детектив. Това е всичко.

После, когато Ръби Боуи обсъди пропуска с Ейнсли, той кисело отвърна:

— Разкриването на факта, че е забременяла от баща си, би могло да предизвика прекалено силно съчувствие към Синтия. Ако беше прокурор, и ти самата не би го допуснала.

Преди да пусне касетофонния запис, щатската прокурорка повика като свидетел Хулио Верона, шеф на екипа за идентификация в полицейското управление. След установяването на компетентността му Монтесино продължи:

— Записът, който този предварителен състав на съдебните заседатели след малко ще чуе, е бил подложен на тестове за идентифициране на гласовете и те наистина са на Синтия Ърнст и Патрик Дженсън. Вярно ли е?

— Да, вярно е.

— Моля ви, разкажете за тестовете и за вашите заключения.

— В полицейския архив вече разполагахме със записи на съветник Ърнст от времето, когато работеше в полицията, и на господин Дженсън, който по-рано е бил разпитван във връзка с друг случай. Те бяха сравнени със записа, за който току-що споменахте. — Верона описа техническите анализи със специална акустична техника, после допълни: — Гласовете и на двата записа са идентични.

— А сега ще чуем записа, който е част от доказателствата в този случай — каза на заседателите Адел Монтесино. — Моля ви, слушайте внимателно, макар че ако пропуснете нещо и поискате да го чуете повторно, можем да го пуснем отново.

Свидетелят Хулио Верона остана, за да пусне записа с помощта на изключително качествена аудиотехника. Щом се чуха гласовете на Патрик Дженсън и Синтия Ърнст, когато отначало поръчваха храната и после тихо разговаряха за колумбиеца Върджило, всички заседатели бяха видимо съсредоточени. Когато Синтия възрази след съобщението на Дженсън, че Върджило е убиецът на младежа в инвалидната количка: „Млъквай, проклет да си! Не ми казвай нищо повече. Не искам да зная!“ Един млад латиноамериканец заяви:

— Да, ама вече го знаете. — На което млада, руса жена с кавказки черти отвърна:

— Но кучката го е запазила за себе си!

Отвсякъде се разнесоха шъткания и някакъв глас попита:

— Можем ли да чуем отново тази част?

— Естествено. — Щатската прокурорка кимна на Верона да спре записа, да го върне малко и отново да го пусне.

После, докато записаните гласове продължаваха: … Две плащания — двеста хиляди долара за колумбиеца, толкова и за Патрик… Синтия, която предлагаше с помощта на „странни особености“ да имитират серийните убийства… сред съдебните заседатели се надигна шепот, после възклицания на отвращение и гняв. Когато записът свърши, един от тях заяви:

— Категорично е виновна и не е нужно да слушам повече!

— Разбирам какво искате да кажете, сър, и уважавам чувствата ви — отвърна Адел Монтесино. — Но ние повдигаме още две обвинения и трябва да ви помоля да изтърпите още малко. Между другото, не зная дали някой е забелязал, но като че ли климатичната инсталация отново работи.

Последваха отделни ръкопляскания и въздишки, този път на облекчение.

Доста бързо бяха запълнени някои пропуски. Инспектор от вътрешната данъчна служба показа данъчните декларации на Синтия Ърнст, които потвърждаваха, че е декларирала и платила данъци върху лихва, натрупана от сметка в банка на Каймановите острови, и че тази лихва е резултат от влоговете — за които се твърдеше, че са подаръци и следователно не са облагаеми, — надхвърлящи пет милиона долара.

— Трябва да отбележа — каза накрая инспекторът, като свали бифокалните си очила, — че госпожа Ърнст изцяло е платила данъците си.

— Но съществуването на сметката — обърна се към заседателите Монтесино — подкрепя твърдението, което чухте на записа, за намерението на госпожа Ърнст да плати четиристотин хиляди долара за убийството на родителите си. Прокурорката не спомена парадоксалния факт, че тъкмо спазването на американските данъчни закони от страна на Синтия осигуряваше доказателства, които иначе щяха да останат скрити на Кайманите и следователно извън юрисдикцията на всеки американски съд.