Артър Хейли - Детективи

— … Ръководех спецчаст, разследваща серийни убийства.

— Семейство Ърнст приличаха ли ви на жертви на същия сериен убиец?

— Отначало да.

— А после?

— Появиха се сериозни съмнения.

— Ще ги обясните ли по-подробно?

— Започнахме да смятаме, че убиецът на семейство Ърнст се е опитал да имитира поредно серийно убийство, макар че накрая не се е получило.

— Не е ли вярно, че отначало вие сте били единственият детектив, според когото случаят „Ърнст“ не е серийно убийство?

— Да, госпожо.

— Не исках да се измъкнете с прекалена скромност — усмихна се Монтесино. Някои от съдебните заседатели също се усмихнаха.

— Вярно ли е също, сержант Ейнсли, че според разговора ви с доказания сериен убиец Елрой Дойл, малко преди екзекуцията му, убийството на съветника и съпругата му не е серийно? И че впоследствие вие сте продължили разследването, в резултат на което сте решили, че го е замислила Синтия Ърнст и че тя е наела професионален убиец?

Ейнсли беше шокиран.

— Ами, така прескачаме ужасно много…

— Сержант! — прекъсна го Монтесино. — Моля ви, отговорете на въпроса ми с „да“ или „не“. Струва ми се, че го чухте, но ако искате, стенографката може да го прочете отново.

Той поклати глава.

— Чух го.

— Тогава отговорете.

— Да — неспокойно отвърна Ейнсли.

Знаеше, че въпросът е явно подвеждащ, че заобикаля много факти и че не е справедлив към обвиняемата. По време на редовен процес адвокатът би скочил и би отправил възражение, което би приел всеки съдия. Но по време на предварителна сесия на съдебните заседатели не можеше да има възражения, защото не участваше адвокат на защитата, нито пък имаше обвиняем. Всъщност, както бе известно на всички, засега обвиняемата, Синтия Ърнст, изобщо не знаеше какво става.

Още нещо: прокурорите представяха пред съдебните заседатели толкова доказателства, колкото искаха — обикновено минималното необходимо количество. Освен това използваха всякакви начини, както очевидно правеше Монтесино, за да ускорят нещата, когато бяха сигурни, че обвиненията така или иначе ще бъдат признати за основателни.

Ейнсли, който беше свидетелствал и пред други предварителни състави на съдебни заседатели, все по-малко харесваше тази практика и знаеше, че много от колегите му мислят по същия начин, защото смятаха, че системата е едностранчива и противоречи на безпристрастното правосъдие.

Като учен с широки интереси, Ейнсли знаеше историята на системата: предварителните състави на съдебните заседатели произхождаха от Средновековна Европа, когато около 1200-та г. обвинявали заподозрените в престъпления и после ги подлагали на съдебен процес. През следващите години двете функции били разделени и предварителният състав на съдебните заседатели станал само „следствен и обвинителен“. След повече от седем века, през 1933 г., Великобритания бе отменила предварителните състави, тъй като се смяташе, че не съответстват на съвременното право. В Съединените щати обаче те бяха запазени, макар че критиките допринасяха много, навярно през настъпващото столетие, британският пример да бъде последван.

Един от проблемите с предварителните състави на съдебните заседатели беше запазването им в тайна. Днес само няколко щата позволяваха присъствието на обвиняемите и техните адвокати. Само тринайсет щата изискваха произнасянето на предварителен състав за всички процеси, в останалите трийсет и пет това не беше задължително. Няколко щата съветваха съдебните заседатели да не приемат свидетелски показания — например Ню Йорк и Мисисипи. Други го позволяваха, включително и Флорида, при условие, че свидетелства детектив. Списъкът с нелепостите — и с неизбежните несправедливости — бе сложен и дълъг.

Някои американски юристи смятаха, че предварителните състави на съдебните заседатели все още са ужасно близо до процесите срещу салемските вещици от 1692 г. макар че обикновено прокурорите не бяха сред тях.

Въпреки съкратената процедура на Адел Монтесино разпитът на свидетелите продължи два часа. След като го задържаха почти цял час, Малкълм Ейнсли бе освободен и изведен от залата, а после получи инструкции да остане в готовност, защото отново щяха да се нуждаят от показанията му. Нямаше да му бъде позволено да чуе другите свидетели: на сесиите не присъстваше никой друг, освен съдебните заседатели и служителите в съда.

Във връзка с обвинението в предумишлено убийство бе разпитана детектив Ръби Боуи, която описа мотивите — омразата на Синтия към родителите й. Елегантно облечената в бежов костюм Боуи отговори на въпросите на прокурорката.