Артър Хейли - Детективи

Тя реши да не отлага и незабавно да се срещне с него, докато още може да определя условията. Рано сутринта след неспокойно прекарана нощ Синтия дойде в отдел „Убийства“, настани се в кабинета на лейтенант Нюболд и нареди сержант Ейнсли да се яви на доклад при нея колкото е възможно по-скоро. Той се появи малко след това.

След като ясно даде да се разбере разликата в служебното им положение — майор беше с три чина по-високо от сержант — и че от връзката помежду им не е останало абсолютно нищо, Синтия постави конкретни въпроси за убийството на родителите й…

Докато питаше и изслушваше отговорите, тя долови преценката на Малкълм и я приветства. От начина, по който я гледаше, Синтия разбра, че е забелязал зачервените й очи. Лицето му изразяваше съчувствие. Добре! Така скръбта по загубените родители бе очевидна и Малкълм не се съмняваше в нея — следователно цел номер едно беше постигната.

Друга задача бе да демонстрира ясно служебната си власт, като настоява за бързо разкриване на убийството на родителите й, че на Ейнсли просто да не му дойде наум, че може да е замесена в него по някакъв начин. В хода на разговора тя разбра, че е успяла.

Към края, когато го попита за символите, свързани, с Откровението, Синтия долови в думите му предпазливост. Освен това подозираше, че Малкълм няма намерение да я информира толкова цялостно за разследването на спецчастта, колкото искаше тя. Но реши да не го притиска прекалено, след като беше постигнала толкова много.

Накрая, когато вратата зад Ейнсли се затвори, Синтия реши, че в края на краищата навярно е надценила способностите му.

Пищното погребение на Густав и Елиънър Ърнст бе предшествано от поклонение, продължило осем часа и посетено от около деветстотин души. Синтия знаеше, че трябва да изтърпи цялата двудневна церемония, трябваше да играе ролята на опечалена дъщеря и в същото време да запази равновесието и достойнството, отговарящи на високия й полицейски чин. От забележките, които чуваше и от изказаните й съболезнования към края, тя знаеше, че се е справила отлично.

Един от разговорите по време на поклонението, надяваше се тя, щеше да има дълготраен ефект. В него участваха двама души, които познаваше отдавна — кметът на Маями, Ланс Карлсън, и Орестес Кинтеро, един от двамата останали общински съветници. Пенсиониран индустриалец, обикновено във весело настроение, сега кметът тъжно говореше за бащата на Синтия и накрая прибави:

— Густав ужасно ще ни липсва.

— Ще ни бъде трудно да му намерим заместник. Той разбираше нуждите на града толкова добре — присъедини се и Кинтеро, по-младият от двамата, наследник на огромно състояние.

— Зная — отвърна Синтия. — Иска ми се само да имаше някакъв начин да можех да подхвана нещата оттам, докъдето той ги остави…

Тя видя как двамата мъже се спогледаха. Очевидно ги бе споходила една и съща мисъл. Кметът кимна.

— Трябва да поговоря с някои хора. Моля, извинете ме — рече Синтия. Докато се отдалечаваше, тя си помисли, че хвърленото от нея семе е хванало корен.

И на поклонението, и на траурната церемония Синтия забеляза Ейнсли. Той беше вторият по чин в почетната стража и в парадната си униформа изглеждаше чудесно, нещо, което преди не бе забелязвала. Златните акселбанти и белите ръкавици подсилваха церемониалната атмосфера. От друг полицай тя разбра, че във всеки свободен момент в някаква стая отзад Ейнсли поддържа радиовръзка със спецчастта, установила двайсет и четири часово наблюдение над шестимата вероятни заподозрени в извършването на серийните убийства.

След последната им среща Синтия не знаеше как да се отнася към Ейнсли и просто не му обръщаше внимание.

В деня след погребението тя седеше на бюрото си в отдела за връзки с обществеността, когато й се обадиха по телефона. Събеседникът й я предупреди, че разговорът е поверителен. Известно време Синтия слушаше, после отвърна:

— Благодаря ви. Отговорът ми е „да“.

Двайсет и четири часа по-късно, начело с кмета Карлсън, общинският съвет на Маями съобщи, че както позволява общинският устав, Синтия Ърнст е избрана да довърши оставащите две години от мандата на баща си като общински съветник.

На следващия ден тя подаде оставката си в полицейското управление.

С времето, докато поемаше новите си отговорности, Синтия се чувстваше все по-спокойна. Два и половина месеца по-късно арестуваха и обвиниха в убийство Елрой Дойл, един от заподозрените, наблюдавани от спецчастта. Бяха го задържали на местопрестъплението след убийството на Кингсли и Нели Темпон, което окончателно доказваше виновността на „Звяра“ Дойл. Допълнителните улики също караха полицията, медиите и обществеността да смятат, че той е виновен за всички предишни серийни убийства.