Артър Хейли - Детективи

— Да, разбирам, госпожо — отвърна Брюмастър. — Обещавам, че ще направя абсолютно всичко възможно, за да заловя онова копеле, което… — Задавен, той млъкна.

— Искам да ми кажеш всичко, което знаеш — рече Синтия. — От онова, което вече чух, разбирам, че смятате случая за някакво серийно убийство.

Брюмастър кимна.

— Така изглежда, но има малки разлики. — „Този идиот Патрик!“ — помисли си тя. — На съвещанието на отдел „Убийства“ отпреди два дни, точно преди смъртта на родителите ви, Малкълм Ейнсли свърза четирите предишни двойни убийства с Библията и Откровението.

Леко тревога обзе Синтия.

— Когато започнахме да обсъждаме онези четири случая — продължи Брюмастър — и да излагаме всички подробности, най-странни бяха, както биха могли да се нарекат, символите, оставени на всяко местопрестъпление. Тъй като е бил свещеник и тези неща са му известни, Малкълм разбра какво означават.

Синтия изглеждаше смутена.

— Постоянно казваш „четири двойни убийства“. Мислех си, че има само две, които си приличат.

— Ами имаше още едно — на семейство Урбина в „Пайн теръс“ — също като онези другите и само три дни преди смъртта на родителите ви. А пък се оказа, че преди това е имало още едно, за което не сме знаели. — Брюмастър разказа за откритието на Ръби Боуи за пропуснатото съобщение. — Изглежда онова убийство в Клиъруотър е било из вършено по средата между тези на Фрост и Хенънфелд.

В съзнанието на Синтия прозвуча сигнал за тревога. Очевидно през малкото време, през което беше отсъствала, се бяха променили много неща — промени, които тя не бе предвидила. Мислите й хаотично се лутаха. Трябваше бързо да навакса пропуснатата информация.

— Каза, че в убийството на родителите ми имало някакви разлики. Какво имаше предвид?

— Първо, който и да е бил, престъпникът е оставил на местопрестъплението убит заек. Малкълм смята, че това не се вписва в картината, но не мисля, че съм съгласен с него.

Синтия не отговори.

— На другите местопрестъпления — продължи Брюмастър — всичко съответстваше на Откровението и на теорията, че убиецът е някакъв религиозен маниак. Но според Малкълм заекът не е нещо конкретно, каквито са останалите символи. Както обаче казах, аз не съм толкова сигурен.

Оставянето на заека, мрачно си помисли Синтия, беше нейна собствена идея. По онова време никой, дори в отдел „Убийства“, нямаше ни най-малка представа какво означават онези символи и когато заминаваше за Лос Анджелис, положението продължаваше да е същото.

— Нещо друго, което наистина е различно, е времето на извършване на престъплението — прекъсна мислите й Брюмастър. — Между другите серийни убийства има интервал от около два месеца, никога по-малко от два. Но между убийствата на Урбина и Ърнст… съжалявам, на вашите родители… има само три дни. — Той сви рамене. — Разбира се, това може да не означава нищо. Серийните убийци не се подчиняват на никаква логика.

Не, помисли си Синтия, но дори серийните убийци трябваше да обмислят нещата, а толкова краткият интервал от три дни изобщо не изглеждаше убедителен… По дяволите! Ужасно планиране на времето и липса на всякакъв късмет! Грижливите й изчисления бяха тотално съсипани от случая в Клиъруотър. Тя си спомняше думите на Патрик, произнесени в Хоумстед: „Син, струва ми се, че се опитваме да надхитрим самите себе си“.

— Онова четвърто убийство — попита Брюмастър тя, — как спомена, че се казват жертвите?

— Урбина.

— Случаят привлякъл ли е голямо внимание?

— Както обикновено. На първите страници на вестниците, много репортажи по телевизията. — Сега беше ред на Брюмастър да прояви любопитство. — Защо питате?

— Ами в Лос Анджелис не съм чула нищо. Предполагам, че съм била прекалено заета. — Неубедителен отговор, Синтия го разбираше, знаеше и че трябва да е предпазлива, когато си имаше работа с изключително проницателните детективи от отдел „Убийства“. Отговорът на Брюмастър обаче предполагаше, че Патрик трябва да е научил за случая със семейство Урбина и някак си е трябвало да отложи убийството на родителите й. Но най-вероятно Дженсън не е имал възможност да влезе във връзка с колумбиеца и жребият е бил хвърлен…

Брюмастър я откъсна от мислите й.

— Другите неща обаче напълно съответстват на серийните убийства, госпожо. — Сержантът говореше с уважение, сякаш едва ли не се извиняваше за въпроса си отпреди малко. — Всички пари на баща ви са били взети, но бижутата на майка ви са непокътнати, специално проверих. И още нещо, макар че не ми се иска да го споменавам…