Артър Хейли - Детективи

— Продължавай — рече Синтия. — Струва ми се, че зная за какво става дума.

— Ами, раните много приличат на онези от предишните случаи… сигурна ли сте, че искате да го чуете?

— Все някога трябва да го науча. Може би е най-добре да е сега.

— Раните наистина са били ужасни. Патоанатомът казва, че пак са били нанесени с нож „Боуи“. А жертвите… — Брюмастър отново се поколеба. — Били са завързани една срещу друга и със запушена уста.

Синтия се извърна и поднесе кърпичка към очите си. По нея все още имаше няколко кристалчета сол и преди да се обърне, тя ги използва. Леко се закашля.

— Още нещо, което прилича на другите случаи — допълни Брюмастър. — Радиото е било оставено включено, високо.

Синтия кимна.

— Спомням си за това. На първите две местопрестъпления е свирело хардрок, нали?

— Да — консултира се с бележника си сержантът. — Този път е било УТМИ — класическа и забавна музика. Икономът каза, че е била любимата станция на майка ви.

— Да, така е. — Мислено Синтия изруга. Въпреки стриктните инструкции, които беше дала на Патрик, неговият колумбийски убиец бе включил радиото, но не го беше настроил на „Хот“. Може би не бе получил пълните инструкции — така или иначе, вече беше късно. В този момент Брюмастър изглежда не смяташе разликата за важна, но по време на задълбочения анализ на случая можеха да се сетят от отдела. Синтия знаеше как действа системата.

По дяволите! Изведнъж тя усети, че по тялото й пробягват тръпки от страх.

И през третата нощ след завръщането си в Маями Синтия не спа добре — все още беше нервна от неочакваното развитие на нещата. Сега, питаше се тя, какво друго ще се обърка?

Вълнуваше я също фактът, че трябва да се срещне с Малкълм Ейнсли — най-вече защото той ръководеше спецчастта, сформирана за разследване на серийните убийства, към които се отнасяше и смъртта на родителите й. По този начин, въпреки че с непосредственото разследване на случая „Ърнст“ продължаваше да се занимава Ханк Брюмастър, цялостната отговорност падаше върху Ейнсли.

Макар че срещата с него я безпокоеше, тя знаеше, че трябва да го направи. Иначе можеше да изглежда, че го отбягва, а това поставяше под съмнение мотивите й, особено от страна на самия Ейнсли.

Ейнсли беше детективът от отдел „Убийства“, от когото се страхуваше най-много, призна пред себе си Синтия. Въпреки злобната й ярост, когато скъсаха помежду си и решимостта й да изпълни обещанието, което му бе дала: „Ще съжаляваш за това, Малкълм, обещавам ти — ще съжаляваш през остатъка от нещастния си живот“, Синтия нито за миг не беше променила мнението си, че Ейнсли е най-добрият от всички детективи, които познаваше.

Никога не бе разбирала защо. По някакъв начин обаче, Малкълм притежаваше способността да прозира извън непосредствените граници на всяко разследване и да се поставя на мястото и на жертвите, и на заподозрените. В резултат — Синтия лично го беше виждала — той често стигаше до правилните заключения по случаите, било сам, било като ръководител на група.

Другите детективи в отдела, особено по-младите, понякога гледаха на Малкълм като на оракул и търсеха съветите му, не само за престъпленията, но и за личния си живот. Детектив Бърнард Куин, вече пенсионер, бе събрал колекция от, както ги наричаше, „афоризмите на Ейнсли“ и я беше закачил на таблото за обявления. Синтия помнеше някои.

„Залавяме хората, защото никой не е толкова умен, колкото ние смятаме, че сме.

Обикновено в живота дребните грешки не са от значение. Но при убийствата е необходима само една-единствена мъничка грешка, за да оставиш дупка, през която някой да надникне и да види истината.

Образованите хора си мислят, че са изключително умни, но понякога прекалената образованост ги кара да надхитряват сами себе си, заради което ги залавят.

Понякога и най-опитните лъжци казват прекалено много.

Престъпниците рядко си спомнят закона на Мърфи: «Ако нещо може да се счупи, ще се счупи». А това е много полезно за детективите.“

Синтия предполагаше, че за всичко това спомага миналото на Ейнсли — религиозното образование и ерудицията му. От онова, което й беше разказал Ханк Брюмастър, ставаше ясно, че същите тези способности му бяха дали възможност да открие връзката между странните предмети, оставени на местопрестъпленията.

Синтия се откъсна от спомените си. Никога до този момент не бе мислила, че интелектът на Малкълм може лично да й повлияе.