Артър Хейли - Свръхнатоварване

Управителният съвет, членовете на който се намираха в момента в заседателната зала, беше всъщност инстанцията, която вземаше решения по основните направления в политиката на компанията. Беше понеделник след обяд и повечето присъстващи проявяваха явни признаци на умора след продължилото толкова дълго заседание.

Бяха изминали пет дни от разрушителния взрив в Голямата Лил През цялото това време се водеше интензивно разследване за причините на експлозията, уточняваха се размерите на щетите, правеха се прогнози за по-нататъшното развитие на компанията. Работеше се до късно вечер, а също и в събота и неделя. Най-накрая времето се разхлади и не се налагаха други прекъсвания на електроенергията, но на всички беше ясно, че ако компанията не започне да строи нови електроцентрали, в един следващ момент положението можеше да стане критично.

Това изискваше спешни мерки. „Спешни мерки“ обаче значеше най-малко една година и беше напълно възможно да възникнат предварително проблеми в енергоподаването. За строеж на най-обикновена централа, захранвана с каменни въглища, бяха необходими пет години, за строеж на атомна централа бяха нужни шест, без да се броят четирите години чакане за получаване на нужното разрешение.

— Освен пристъпването към обсъжданите три проекта смятам за целесъобразно да поискаме разрешение за строеж на атомна електроцентрала — каза Оскар О’Браян, главният юрисконсулт на компанията. О’Браян беше по-рано адвокат от правителствения екип във Вашингтон.

Седнал от срещуположната страна на заседателната маса. Рей Паулсен каза:

— Няма какво да го коментираме изобщо!

Ним Голдман бе потънал в размисъл и отнесено си драскаше нещо в тефтера. Той си мислеше, че независимо от взаимната им антипатия и от многобройните им спорове Рей Паулсен и Ним твърдо поддържаха идеята за разкриване на нови мощности.

— Естествено, че ще продължим програмата на компанията за строеж на атомни електроцентрали — намеси се Ерик Хъмфри, — но като отчитаме психологията на потребителите, за предпочитане е да не обвързваме атомните централи с другите ни направления. Пътят към атомните централи е изпълнен с рискове от най-различен характер. И тъй като предвидих какви решения ще се вземат тук днес, вече уговорих среща с губернатора вдругиден в Сакраменто. Смятам да го помоля да ни съдейства пред съответните комисии, както и да му предложа и трите проекта да бъдат представени едновременно.

— Ерик, та това винаги е било като правило — каза Стюарт Ино, вицепрезидент по ценовата политика. — Винаги всички проекти са се разглеждали поотделно и ако се опитаме да ги съберем, със сигурност ще си навлечем неприятности.

Стюарт Ино беше от старата генерация служители в GSP & L и като експерт по разрешителните обичаше стриктно да се спазва процедурата.

— Нека да оставим това на ония бюрократи — вметна Рей Паулсен. — Аз изцяло поддържам идеята на Ерик, нека малко им размърдаме задниците.

— Доста ще ги накараме да си поразмърдат задниците — подметна някой в залата.

— Още по-добре — каза Рей Паулсен доволно.

Стюарт Ино придоби обиден вид.

Без да обърне внимание на последните няколко реплики, Ерик Хъмфри заключи:

— Нека не забравяме, че имаме достатъчно силни аргументи, за да искаме да ни се направи изключение. Освен това именно сега е моментът да ги притиснем. Спирането на тока миналата седмица е ярък пример за това, което може да се случи отново, ако продължаваме да се бавим. Екстрените ситуации изискват екстрени мерки. Дори и в Сакраменто ще трябва да се съгласят с това.

— В Сакраменто, както и във Вашингтон, придават на всичко политически смисъл — каза Оскар О’Браян. — И нека погледнем истината в очите: нашите противници ще използват именно политиката като аргумент и нашият проект Турнипа ще оглави класацията на най-критикуваните проекти.

В залата се надигнаха гласове на одобрение. Централата в Турнипа, както знаеха всички, беше най-противоречивият проект от трите. В същото време именно той беше от жизнено важно значение.

Турнипа беше един пуст район близо до границата между Калифорния и Невада. Той почти не беше населен — най-близкото селище се намираше на четиридесет мили разстояние, не представляваше и някакъв интерес за туристи и природолюбители. В този район почти нямаше пътища и именно положението му на почти пълна изолираност накара компанията да го избере за своя проект.

Намеренията на компанията Голдън Стейт бяха да построи в този район електроцентрала, която да произвежда повече от пет милиона киловатчаса електроенергия, достатъчна, за да снабдява пет града от мащабите на Сан Франциско. За захранването й ще се използват въглища, които ще се доставят от Юта, където въглищата бяха в изобилие и бяха относително евтини. Доставката на въглищата щеше да става с железопътни вагони, като заедно със строежа на електроцентралата щеше да се строи и жп линия, клон от Западната тихоокеанска жп линия.