Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Колко жалко, че именно тази вечер няма да мога да гледам предаването… — измърмори Паулсен.

— Не съм убедена, че трябва да бъдем толкова прями — каза Шарлот Ъндърхил. — Не е нужно да напомням, че сме внесли молба за увеличаването на таксите за електроенергия. Също така не е нужно да напомням, че увеличението е жизненоважно за компанията, а едно подобно изявление би изложило всичко на опасност.

— Едно открито изказване по-скоро ще увеличи нашите шансове, отколкото да ги намали — каза Тереза Ван Бърен.

Шарлот Ъндърхил само поклати глава.

— Съвсем не съм убедена. Освен това според мен подобни изявления би трябвало да се правят от председателя на управителния съвет на компанията.

— За сведение на всички присъстващи — намеси се Ерик Хъмфри — аз бях поканен да взема участие в това предаване, но предпочетох да участва Ним, който се справя удивително добре.

— Той ще се справи още по-добре — намеси се Тереза Ван Бърен, ако му дадем картбланш да каже няколко прями и заплашителни думи за положението, отколкото да се придържа към „умерената линия“, както обикновено.

— Все още държа на „умерената линия“ — този път това беше Фрейзър Фентън, който носеше титлата президент, но всъщност се занимаваше с газовите операции на компанията. Фентън също беше ветеран и това му личеше — той беше слаб, аскетичен, с оредяваща коса.

— Не всички от нас споделят твоя песимизъм, Тес. Аз работя в тази компания вече тридесет и четири години и съм се сблъсквал с много проблеми. Все ми се струва, че ще се справим и с този…

Ним се намеси.

— Много ми е интересно по какъв начин?

— Позволете ми да завърша — каза Фентън. — Бих искал също така да кажа няколко думи за противопоставянето, което срещаме. Истина е, че в момента срещаме пречки във всички свои начинания, било в строителството на нови централи, било в увеличаването стойността на електроенергията. Но аз съм убеден, че това състояние на нещата не може да продължава дълго — нашите противници скоро ще се уморят и всичко ще тръгне по старому. Именно затова настоявам да се следва „умерената линия“ и да не си навличаме излишни неприятности, като тревожим хората без повод.

— Съгласен съм — каза одобрително Стюарт Ино.

Рей Паулсен добави:

— Аз също.

Ним потърси погледа на Тереза Ван Бърен и веднага разбра, че в този миг те мислеха едно и също. Ръководителите от типа на Фрейзър Фентън, Паулсен и Ино, се бяха издигнали в по-лесни времена и отказваха да признаят, че тези времена са отминали завинаги. Тези хора поддържаха своя авторитет само благодарение на длъжностите си и никога не бяха се сблъсквали с жестоката конкуренция, която отдавна беше станала норма за напредък в другите отрасли. Стремежът към лична сигурност и безопасност ги бе обгърнал като пашкул, а настоящото им статукво се бе превърнало в символ за преклонение. Те винаги се противопоставяха на всичко, което можеше да разклати лодката.

За това имаше причини, които Ним и други по-млади служители упорито оспорваха. Самата същност на компанията, част от компаниите, осигуряващи комунални услуги, я поставяше под закрила от ежедневната конкуренция на пазара. Компанията продаваше толкова енергия, колкото бе в състояние да произведе, и до голяма степен напомняше държавно бюрократично учреждение.

В последните години обаче източниците на електроенергия намаляваха и ставаха по-скъпи, което налагаше компанията да прибягва до по-твърди и непопулярни мерки. В миналото също така нямаше и групировки на консуматорите, общество на защитниците на природата и други подобни, които в момента им създаваха значителни проблеми.

Именно тези промени в обстановката не се отчитаха от по-старите ръководни кадри, с изключение на Уолтър Талбот — тъжно си помисли Ним. От тяхна страна „старите“ разглеждаха Ним и подобните нему като ентусиазирани начинаещи, които само създават проблеми. И тъй като групата на „старите“ беше мнозинство, обикновено техните възгледи надделяваха.

— Длъжен съм да призная, че имам двойствено отношение към този въпрос — намеси се Ерик Хъмфри. — Лично аз съм против изпадането в паника, и то на всеослушание, но понякога и другата страна е убедителна. Ним, вие едва се сдържате. Искате ли да добавите нещо?

Ним се поколеба за миг и после каза:

— Искам да кажа само едно: когато след години спирането на електроенергията стане все по-често явление, именно ние, енергийните компании, ще бъдем обвинявани независимо от обстоятелствата. Пресата ще ни разпъне на кръст, а и политиците ще си измият ръцете с нас, както обикновено. След това ще бъдем обвинявани и от обществеността, че не сме ги предупредили, докато е имало време! Съгласен съм с Тереза — именно сега е моментът да го направим!