Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Ардит, моля те…

— Почти свърших. Днес… тази вечер, когато осъзнах какво съм загубила, имах нужда от секс повече от всякога. Изведнъж всичките тези седем години се стовариха върху ми. И ти беше тук, Ним. Знаеш ли, аз винаги съм те харесвала, дори повече от „харесвала“. И ти беше тук в момента, в който имах най-много нужда от теб. Ако беше дошъл да ми помогнеш, успя. Недей да усложняваш нещата, като се чувстваш виновен. Просто няма за какво.

— Щом казваш, няма да се притеснявам.

Колко беше лесно да успокоиш съвестта си. Може би твърде лесно.

— Точно така. А сега ме целуни още веднъж и се прибирай при Рут вкъщи.

Ним така и направи и с облекчение си тръгна, преди Уоли и Мери да пристигнат.

По пътя за вкъщи Ним размишляваше над личния си живот. По сравнение с него главоблъсканиците на Голдън Стейт изглеждаха за предпочитане. В началото на неговия списък с проблеми беше жена му Рут, техният постепенно разпадащ се брак, и ето сега и Ардит. Също така и другите жени, с които беше имал връзки. Някои от тези връзки все още съществуваха. Ним обикновено никога не търсеше подобни авантюри. Те му се случваха от само себе си. Или може би се самозалъгваше? Може би самият той търсеше тези връзки, а после се опитваше да си внуши, че всичко се е случило от само себе си? И в двата случая обаче едно беше ясно никога на него не му бяха липсвали възможности за авантюри.

След като се ожени за Рут преди петнадесет години, той четири години не беше и помислил за друга жена. След това му изпадна възможност за една извънбрачна връзка и той не се колеба много Оттам нататък следваха низ възможности — някои от тях бяха за една нощ, други продължаваха повече, но после угасваха, както угасват ярките звезди, преди да изчезнат от небосклона. Отначало Ним смяташе, че може да запази в тайна от Рут своите сексуални връзки, тъй като неговата работа изискваше често пъти да се работи извънредно. И вероятно за известен период от време беше успял да я заблуждава, докато в един момент здравият му разум му напомни, че Рут е не само много чувствителна, но и доста прозорлива. Най-странното беше, че тя никога не повдигна този въпрос, едва ли не се бе примирила и това положение доста изнервяше Ним. Според него тя просто би трябвало да каже нещо, да се възмущава, да плаче. Вярно беше и това, че нищо не би могло да промени нещата, но Ним си задаваше въпроса: неговите изневери не заслужаваха ли поне малко внимание?

Често пъти Ним размишляваше и над един друг въпрос: явно слуховете за неговите женски истории се бяха разпространили независимо от неговите усилия. Последният пример беше забележката, която направи Тереза Ван Бърен този следобед за креватната акробатика. Явно знаеше нещо, инак не би си позволила да му го каже толкова безцеремонно, а щом знаеше тя, значи знаеха и други в GSP & L.

Дали застрашаваше по този начин кариерата си? И ако беше така, дали изобщо си заслужава? Всъщност дали самият той възприемаше нещата сериозно или просто играеше някаква игра?

„Да ме убие Господ, ако знам!“ — тези думи, произнесени в колата, се отнасяха не само за това, което си мислеше допреди малко, но и за хиляди други неща.

Когато Ним доближи до къщата си, разположена в покрайнините на града, тя беше потънала в мрак. Светеше единствено една нощна лампа, която осветяваше антрето. Ним се качи на горния етаж и влезе на пръсти в стаята на децата. И двамата обаче вече сладко спяха.

Рут се раздвижи, когато той влезе в спалнята им, и попита:

— Колко е часът?

— Малко след полунощ — отговори Ним.

— Как е Ардит?

— Ще ти разкажа сутринта.

Отговорът явно беше задоволителен, понеже Рут се обърна и отново заспа.

Ним взе един душ, като се стараеше да заличи всички следи от парфюма на Ардит, и след това си легна в неговото лично двойно легло. Само след броени мигове, изтощен от напрегнатия ден, той вече беше заспал.

— Значи стигнахме до всеобщо съгласие — каза Ерик Хъмфри.

Той изгледа въпросително деветимата мъже и двете жени, които се намираха в заседателната зала, и продължи:

— Стигнахме до всеобщо съгласие, че приемаме като цяло доклада на Ним по планирането и предлагаме спешно за одобрение трите проекта — централата Турнипа, която ще работи с каменни въглища, помпената станция в Девилс Гейт, както и въвеждането в действие на геотермалното поле близо до Финкасъл.

Всички кимнаха в знак на съгласие и Ним Голдман се отпусна успокоен в креслото си. Това представяне на перспективите на планирането на компанията, плод на напрегнатата работа на него и колегите му, не се бе оказало твърде лека задача.