Артър Хейли - Свръхнатоварване

Ардит започна беседата спокойно и разумно:

— Може би все пак ще настоя да видя Уолтър.

— Ако действително настояваш, никой няма правото да те спре. Но аз се надявам, че няма да го сториш.

— Тези хора, които поставиха бомбата и убиха Уолтър и останалите… Мислиш ли, че ще ги хванат?

— Вероятно. Никой нищо не би могъл да каже в случая, когато си имаш работа с луди. Именно понеже не разсъждават разумно, е много по-трудно да бъдат хванати. Но ако се опитат да избършат нещо подобно. Вероятността да бъдат хванати е много голяма.

— Предполага се, че трябва да ме интересува дали ще бъдат наказани или не. Обаче мен не ме интересува. Това нередно ли е, как мислиш?

— Съвсем не. Така или иначе други ще се занимават с това.

— Каквото и да стане… то няма да върне Уолтър и останалите. — Ардит се замисли. — Знаеш ли, че сме женени от тридесет и шест години? Би трябвало да съм благодарна, че имах всичките тези години… толкова бяха хубави…

Ардит заплака.

— Прегърни ме, Ним…

Той я прегърна нежно и сложи главата й на рамото си. Тя продължаваше да плаче, но това вече бяха сълзи на примирение, сълзи, изпълнени със спомени и любов, сълзи, които пречистват човешката душа и я възраждат отново за живот.

Докато люлееше Ардит в прегръдките си, Ним усети нежния аромат на нейния парфюм. По-рано не бе забелязал тази миризма. Явно тя си бе сложила парфюма, когато се бе качила горе да се оправи.

Вече беше доста късно. Навън беше съвсем тъмно и само фаровете на преминаващите коли прорязваха тъмнината. В цялата къща се беше възцарила тишина.

Ардит се раздвижи. Тя беше спряла да плаче и се притисна до Ним. Още веднъж той усети аромата на парфюма й и с изненада откри, че Ардит го вълнува и като жена. Той се опита да отклони мислите си, да се престори, че нищо не се беше случило, но без особен успех.

— Целуни ме, Ним — прошепна Ардит.

Тя се бе доближила още по-близо и устните им почти се докосваха. Устните на Ардит бяха меки, топли и съблазняващи. Като усети вълната на желанието да ги залива, Ним се запита: „Възможно ли е това?“.

— Ним — каза нежно тя. — Загаси лампите.

Той се подчини, но една част от него му нашепваше: „Недей! Тръгни си! Незабавно!“. Но дори и да съзнаваше, че по-късно ще се презира за това, Ним знаеше, че няма да си тръгне.

Докато той гасеше лампите, Ардит вече беше свалила дрехите си и му помогна да свали неговите. Те се сляха в прегръдка Пръстите на Ардит докосваха нежно тялото му, милваха го, стремяха се да му доставят удоволствие. Ним откри, че Ардит беше доста опитна в изкуството на любовта. След малко тя изстена:

— О, Ним! Не мога повече… моля те!

Само за миг Ним усети угризения на съвестта и мисълта, че Уоли и Мери можеха да се върнат, прекоси съзнанието му Но всичко това загуби значението си, когато пред него се разтвори бездната на удоволствието.

— Притеснен си, нали?

— И още как — призна Ним.

Беше един час по-късно. Вече се бяха облекли. Само преди няколко минути се беше обадил Уоли да каже, че тръгват и че и двамата ще останат за през нощта.

— Недей да се притесняваш. — Ардит докосна нежно ръката му и срамежливо се усмихна. — Ти ми помогна повече, отколкото можеш да предположиш.

Ним усещаше, че Ардит не се доизказа. Те така добре си допадаха в леглото, както рядко можеха двама души. И именно затова вероятността, че преживяването ще се повтори, беше много голяма. Ако наистина станеше така, Ним не само щеше да се притеснява, че се е държал непристойно в деня на смъртта на един от най-добрите си приятели, но и собственият му живот ще се усложни, нещо, което беше съвсем не на място.

— Бих искала да ти обясня някои неща — каза Ардит. — Аз много обичах Уолтър. Той беше много мил и внимателен човек. Винаги ни е било добре един с друг. Животът без него… просто не мога да мисля за това. Но с него не сме правили любов повече от седем години. Той просто вече не можеше, разбираш ме, нали?

— Не бих искал…

— Независимо дали искаш или не, аз ще ти го кажа. Защото не искам да си тръгнеш оттук тази вечер, изпълнен с угризения и разкаяние. Ще ти кажа и нещо друго, Ним. Не ти ме накара да правя любов с теб. Аз те накарах. И аз знаех какво ще се случи, какво исках да се случи, много преди теб.

Ним внезапно се сети: парфюмът. Тя си бе сложила парфюм, когато бе отишла да се оправи горе. Възможно ли беше още тогава да го беше замислила?

Ардит продължи:

— Когато една жена е лишена от секс, тя или се примирява, или го търси другаде. Е, аз се примирих. Примирих се, защото имах добър мъж, когото още обичах. Но това не притъпи желанията ми.