Артър Хейли - Колела

Полюшвана от меките вълни на бавно отлитащия сън, Ерика лениво си помисли, че преди години нямаше навика да се излежава. Тогава, на родните Бахамски острови, тя често ставаше преди изгрев слънце и помагаше на баща си да изкара лодката в морето. После управляваше извънбордовия мотор, докато той хвърляше мрежите, а слънцето бавно се издигаше от вълните… Баща й обичаше на закуска да има прясна риба, а Ерика беше тази, която му я приготвяше. Но това беше преди пет години, преди брака й с Адам…

В първите месеци след сватбата, вече в Детройт, тя поддържаше този свой навик и винаги ставаше рано, за да приготви закуската на Адам. Той с апетит унищожаваше всичко и възторжено хвалеше вродената й дарба да приготвя изключително вкусно и най-обикновените блюда. Тя сама пожела да нямат постоянна домашна помощница и по тази причина времето й беше изцяло запълнено от домакинските задължения, особено когато Грег и Кърк — близнаците на Адам от първия му брак, които учеха в един пансион недалеч от Детройт, идваха да прекарат у дома почивните дни и ваканциите.

По онова време тя беше сериозно загрижена за отношението на момчетата към нея. Адам се беше развел с майка им през същата година, само няколко месеца преди срещата си с Ерика и началото на техния кратък, но бурен роман. Грег и Кърк обаче я приеха напълно безрезервно, дори, според нея и с благодарност, тъй като години наред рядко бяха получавали възможността да бъдат с някой от родителите си Адам винаги беше претрупан с работа, докато Франсин — майка им — пътуваше постоянно в чужбина. Впрочем тя продължаваше да си живее така и до днес. Пък и Ерика не беше кой знае колко по-възрастна от момчетата — тогава беше едва на двайсет и една, с цели осемнайсет години по-млада от Адам. Разбира се, изобщо не обръщаше внимание на голямата им разлика. Тази разлика беше същата и днес, но след изтичането на тези пет години тя вече започваше да й прави впечатление.

Очевидно една от причините за сегашното състояние на нещата беше фактът, че в началото на съвместния си живот двамата просто се разкъсваха от любов. Първият им бурен интимен контакт беше на Бахамите, на един залят от лунната светлина тих плаж. Ерика все още ясно си спомняте топлата, наситена с ухание на жасмин пролетна нощ, белия пясък и тихия шепот на вълните, палмите, потрепващи от лекия бриз, музиката, която долиташе от една грейнала със светлините си яхта в пристанището на Насо. Познаваха се едва от няколко дни. Адам беше дошъл на почивка в Лайфърд Кей с приятели, съвсем наскоро след развода си. Именно тези приятели го запознаха с Ерика в нощния клуб „Чарли-Чарли“ в Насо. На другия ден бяха непрекъснато заедно, продължиха да се виждат и през следващите.

Онази нощ не им беше първата на плажа, При предишните тя все някак си съумяваше да устои, но в края на краищата не издържа и безпомощно прошепна:

— Може да забременея…

— Ти ще се омъжиш за мен, така че това няма значение — беше й прошепнал в отговор Адам.

Тогава не забременя, но доста често през последвалите години й се искаше това да беше станало.

Така започна бурната им любов и сключеният месец по-късно брак не промени нищо. Любеха се страстно почти всяка нощ, често продължаваха и сутрин. Дори и след идването си в Детройт и въпреки ранното излизане на Адам, което, както Ерика бързо разбра, бе неразделна част от живота на високопоставените служители в автомобилостроенето, те запазиха този ритъм.

Но постепенно с течение на времето страстта на Адам започна да намалява. Ерика не беше изненадана, защото знаеше, че нито единият, нито другият би бил в състояние да поддържа до безкрайност това бясно темпо. Но беше изненадана от факта, че това се случи толкова скоро и толкова изведнъж. Разочарованието й се подсилваше от липсата на каквито и да било странични ангажименти. Грег и Кърк вече рядко си идваха у дома, тъй като бяха напуснали Мичиган — Грег записа медицина в Колумбийския университет, а Кърк — журналистика в университета на Оклахома.

Продължаваше да се люшка върху лепкавите вълни на дрямката… Цялата къща, намираща се в северната част на Бърмингам 7 7 Един от богатите квартали на Детройт. — Б.пр. , близо до Куортън Лейк, гънеше в сънна тишина… Адам отдавна го нямаше. Както всички отговорни служители в бранша, в седем и половина той вече седеше зад бюрото си, отхвърляйки доста задачи още преди сътрудниците му да са приспи нали. Както винаги бе станал навреме, за да направи утринната си гимнастика, да потича десетина минути, а след душа да си приготви и закуската. Ерика престана да се грижи за това, след като един ден Адам откровено й каза, че се бави прекалено много. Той вече отдавна не се радваше на краткия четвърт час, който прекарваха заедно около масата. Вместо това нетърпеливо сумтеше и бързаше да излезе. Една сутрин не издържа и направо й каза: