Артър Хейли - Колела

— Иди и му кажи да се връща на работа — каза заместник-дирек-торът. — Не забравяй онова, за което се разбрахме, а като свършиш, го прати при мен.

— Добре — отвърна Илъс и прекрачи чертата. Докато се настаняваше на масата до едрия мъж, лицето му разцъфна в широка усмивка.

Франк Паркланд вече беше отишъл при един чернокож младеж, който продължаваше да работи на конвейера, и настоятелно му говореше. В началото онзи изглеждаше притеснен, но скоро на лицето му се появи глуповата усмивка и той закима с глава. Майсторът го докосна по рамото и му посочи масата, на която Илъс и Нюкърк си говореха с доближени глави. Младият работник отново се ухили, а майсторът протегна ръка. След кратко колебание младежът я прие. Мат Залески се запита дали сам би могъл да изпълни по толкова непринуден начин нелеката задача на Паркланд.

— Здрасти, шефе!

Гласът долетя от другата страна на конвейера и Залески се обърна.

Беше един от контрольорите по вътрешното оборудване на колите — дребно човече, което поразително приличаше на Хитлер. Естествено, всички го наричаха Адолф, а работникът, чието име Залески така и не успя да запомни, явно одобряваше прякора, тъй като дори и косата си беше сресал така, че да пада върху едното му око.

— Здрасти, Адолф — отвърна заместник-директорът и внимателно тръгна към него, пресичайки поточната линия между някакво боядисано в яркожълто купе и лимузина в убитозелен цвят. — Как е качеството днес?

— Виждал съм и по-лоши дни, шефе. Например Световните финали 6 6 Откритото първенство на САЩ по бейсбол. — Б.пр. …

— Не ми напомняй, моля те!

Световните финали и началото на ловния сезон в Мичиган бяха истински кошмар за шефовете на автомобилната промишленост. Тогава на работа не се явяваха дори майстори и контрольори и качеството рязко спадаше. По време на Световните финали положението ставаше направо безнадеждно, тъй като и онези, които все пак отиваха на работа, обръщаха повече внимание на транзисторите си, отколкото на онова, което вършеха ръцете им. Мат Залески си спомни, че в разгара на състезанията през 1968 година, спечелени от „Детройтските тигри“, не бе издържал и бе признал мрачно пред Фрида:

— И на най-заклетия си враг не пожелавам да си купи кола, произведена днес!

Това беше една година преди нейната смърт.

— Тая е горе-долу добре. — Адолф, или както се казваше там, скочи от зелената лимузина и се насочи към следващата кола — яркооранжево спортно купе с бели анатомични седалки. — Бас държа, че в тая ще се вози някоя русокоса хубавица! — изкрещя отвътре той — Ех, да можех аз да съм тоя, дето ще се повъргаля с нея на тая мекичка седалчица!

— Нали вече си имаш мекичка работа? — изкрещя в отговор Залески.

— Ще ми се стори още по-мекичка, ако мога да оправя едно такова маце! — Контрольорът вече се беше измъкнал от колата и с похотлива усмивка попипваше слабините си. Заводският хумор никога не се беше отличавал с особена изтънченост.

Заместник-директорът отвърна на усмивката му, давайки си ясна сметка, че това е един от малкото човешки контакти, които работникът ще има през цялата си осемчасова смяна.

Адолф хлътна в следващата кола.

Думите на Залески бяха съвсем точни — работата на контрольора наистина е „по-мека“ от тази на останалите работници по конвейера и на нея може да се надява само човек, който е натрупал доста години в цеха. Тя не беше по-високо платена, а имаше и лошите си страни — ако контрольорът си гледа съвестно работата и обръща внимание на всички пропуски, той бързо си спечелва омразата на останалите работници, които имат достатъчно начини да му направят живота тежък. Майсторите също не обичат прекалено усърдните контрольори — така както не обичат всичко, което забавя темповете на производството в поверените им участъци. Те бяха под постоянния натиск на преките си началници (Залески включително) за изпълнение на плана, но същевременно си бяха извоювали правото да отменят нарежданията на контрольорите, и често се възползуваха от него.

„Става“ беше думата, получила широка известност сред майсторите в онези случаи, в които контрольорите сигнализираха за некачествено свършена работа или за дефектна част, вложена в някоя кола. В резултат на което конвейерът продължаваше своя път, а дефектът се оставяше на бдителността на хората от качествения контрол, които можеха да го открият, но можеха и да го пропуснат.

В зоната за почивка профсъюзният деец и чернокожият работник Нюкърк отместиха назад столовете си, а Мат Залески продължаваше да гледа тъмнозелената лимузина, която бавно се отдалечаваше по конвейера. В тази кола имаше нещо необичайно и той реши, че трябва да я огледа по-подробно, преди да си тръгне.