Били Хейс - Среднощен експрес

— Да. Благодаря ти.

Попай ме остави сам. Песимизмът му наистина се оправда. Трийсет години!

Легнах и се помъчих да преглътна мъчително твърдата буца, заседнала в гърлото ми. Изведнъж погледът ми попадна върху календара със стоте дни до свободата. Скъсах го от шкафчето и го хвърлих на пода.

Почувствах нужда от въздух. Целия ден се разхождах като луд надолу нагоре из двора, палех цигара от цигара и не разговарях с никого. Всички отдалече ми правеха път.

Мислих си за Лилиан. За мама и татко, за Роб и Пег. Мислих за пропиления си живот и как ще гния в тази смрадлива дупка, докато земята се върти без мен. Видях сбирщината, с която трябваше да живея, и въздействието, което оказваше върху мен.

Тогава се сетих за пилата, плановете на затвора, въжето в шкафчето. Сега вече реших. По-добре да умра, отколкото да остана в този затвор.

30 май 1973 г. Уважаеми г-н сенатор,

Казвам се Уилям Хейс и съм баща на едно момче, което от три години (приблизително) лежи в затвора в Истанбул, Турция. В „Нюсдей“ бе запланувано на 30 или 31 май да излезе статия за неговото положение. Може би вече сте я прочели.

Пиша Ви с надеждата, че ще се отнесете със съчувствие към молбата ми и ще помогнете да освободим сина ми от този турски затвор. Не омаловажавам простъпката на сина си. Като всеки порядъчен гражданин ненавиждам наркотиците. Но според мен трийсет годишната присъда, която може да му бъде наложена от анкарския съд и да му попречи да бъде освободен след три години затвор, е съвсем несправедлива и абсурдна. В случая не става дума за такива силни наркотици като хероин, кокаин и прочие, а за хашиш, който както марихуаната в близко бъдеще вероятно ще стане правноузаконен както в нашата, така и в други страни.

С първоначалната му присъда се примирихме, но откровено казано, всяко допълнително задържане, наложено от Анкара, направо ще убие жена ми и ще съсипе живота на един младеж, който може да даде много на света. Основното му престъпление е глупостта и аз смятам, че три години от неговия младежки живот са достатъчно наказание за деянията му.

В „Нюсдей“ бяха така добри да ми помогнат в молбите за помощ. Единственото, за което Ви моля, е да прецените фактите в случая, сериозността на извършеното „престъпление“ и наказанието, надвиснало над главите ни. Сигурен съм, че ако Вашата служба окаже натиск на подходящо равнище, това би могло невероятно много да ни помогне. Вие имате влияние, с което бихте могли да се застъпите за нас.

Опитвам се да си представя колко е натоварена програмата на един сенатор, но Ви умолявам да обърнете внимание на молбата ми за помощ. Всеки баща би разбрал чувствата ми.

Благодаря Ви,

Гласността, която се даде, беше поразителна. Моят стар приятел Марк Дериш написа до „Нюсдей“, лонгайландския вестник, писмо, в което разказваше за мен. Един репортер се обадил после вкъщи. Татко, който толкова често лъгал хората, че лежа в някаква европейска болница, не бил убеден, че ще има полза да се вдига шум. Но нима би могло да има по-голяма вреда? Хората в „Нюсдей“ се отнесоха със съчувствие. Отпечатаха специална статия за „самотното ми изпитание“ и за ужасната новина, че ще ме осъдят на трийсет години (или доживот). Репортерът дори отишъл в Ситън Хол в Пачог и взел интервю от директорката на гимназията ми, сестра Мари Луиз. Тя ме помнела като момче, „което сигурно ще преуспее“.

Някои от нещата, които бяха отпечатани, ме разтревожиха. Цитираха едно от писмата ми до нашите, където казвах, че ако в Анкара не потвърдят четиригодишната ми присъда, мама и татко могат „да очакват нещо съвсем безразсъдно“.

„Той няма да стои там — споделил баща ми с репортера. — Ще се опита да избяга. И ще го убият.“

Тревожех се какъв ще бъде ефектът от всичко това върху турските съдии? Все още бях длъжен да се явя пред съда на процеса за контрабанда. Може би шумът около мен ще ги ядоса и вместо трийсет години ще ми дадат доживотна присъда. Надявах се, че татко наистина знае какво прави.

Канонадата продължи и през следващите няколко седмици.

Репортерката на „Нюсдей“ Анабел Керинс бе научила, че решението на Анкара, изглежда, е продиктувано донякъде от политически съображения. Администрацията на Никсън бе поставила въпроса за външната си помощ в зависимост от закона за преустановяване отглеждането на опиумен мак. Турските земеделски стопани били бесни. Искали да се окаже натиск върху Съединените щати. Анкарският съд заявил, че е увеличил наказанията за трафикантите на наркотици „с цел възстановяване на международния ред“. Решението в моя случай било в съответствие с „международните споразумения“.