Брайън Хейг - Преследваният

— Не ставай глупак! Без мен няма да изкараш и две минути. Цели три години те нося на гърба си.

— Не отричам.

— Докато ти и твойто приятелче Елцин осигурявахте пазар на спиртоварната промишленост, кой, мислиш, управляваше президентската администрация?

— И това не отричам. Ти работеше като вол.

Тя се опита да се усмихне.

— Виж, миличък, можем да превъзмогнем това.

— Аз вече го превъзмогнах. Тази сутрин ти назначих приемник. Интелигентен млад мъж с неизчерпаема енергия и организаторски талант. Още утре с радост ще ти седне на бюрото.

— Мръсник!

— Курва!

Татяна грабна палтото си и хукна към вратата. Отвори я със замах и трима мъже със сини униформи я сграбчиха, извърнаха я с гръб и закопчаха ръцете й отзад. Тя се опита да крещи и да буйства, но от това нямаше никаква полза, така че скоро се укроти.

Шефът й проследи сцената с хищно задоволство, после подхвърли на бившата си любовница:

— Ах, за малко да забравя! Казах ли ти за другата касета?

Друга касета? Краката й се подкосиха; Татяна усети, че й призлява.

— Нея я предадох направо на новия министър на правосъдието. Записана си как заговорничиш с доказани престъпници. — Той се засмя подигравателно и добави: — И знаеш ли какво още забравих да ти кажа? Че твоето мекере Фьодоров също е уволнен и днес следобед бе арестуван.

— Гадно, мръсно копеленце!

— Ще се радвам да ми пратиш картичка от затвора. Не забравяй да ми се обадиш, като пристигнеш, да те знам къде си.

Бяха се събрали толкова много по протежение на две преки, че кварталът бе заприличал на конгрес на наемни убийци. Сред тях имаше елитни професионалисти с опит в организиране на сензационни покушения — истински звезди, които се движеха с наперена стъпка сред останалите. Имаше и треторазредни гангстери, които се надяваха на сгоден случай за първия си удар. Както и напористи млади любители, амбицирани да се запишат в историята. Организация нямаше — действаше се на принципа всеки за себе си. Или всяка — ако се брояха няколкото привърженички на женското равноправие, които се мотаеха за цвят наоколо.

Кандидатите за слава и пари чакаха в паркирани коли, джипове и пикапи, пиеха кафета и пушеха цигари, като не сваляха очи от бърлогата на Ники. Да проникнат вътре беше не само невъзможно, но и безразсъдно. Във всеки случай някакъв безстрашен идиот се бе опитал, преди градушката от куршуми да бе изхвърлила безжизненото му тяло обратно на улицата. Двайсетина от бодигардовете на Ники се бяха барикадирали вътре, въоръжени до зъби, и ревниво охраняваха територията си. Бракониери не се допускаха. По покривите бяха разположени снайперисти, които геройски се бореха с лютия студ. Отсрещната жилищна сграда — жалък, полуразрушен бордей — внезапно бе увеличила населението си. През последните дни обитателите на всички апартаменти, които гледаха към имота на Ники, бяха стреснати в един или друг момент от енергично думкане по вратите си; когато отвориха, яки мъжаги с нетърпящи възражение лица започнаха да им навират пачки банкноти в ръцете като компенсация за временното — според тях — неудобство да им станат квартиранти. Разбира се, интересът към апартаментите по отсрещната страна на коридора беше нулев.

На цялата улица имаше едно-единствено кафене — тясна, вмирисана дупка, стопанисвана от трътлеста, спаружена бабичка с изпадали зъби. Изведнъж сякаш от небето й се изсипа клиентела — някакви навъсени, съмнителни типове, които поръчваха кафе денем и нощем. Бабичката бързо сключи сделка с една долнопробна закусвалня през три преки — изкупуваше цялото им меню, състоящо се главно от борш и сандвичи, утрояваше цената и за кратко време реализира огромни печалби. Към момента тя, кажи-речи, единствена виждаше някаква полза от обявената за главата на Ники награда и скришом се молеше на Господ да му даде още няколко седмици живот.

Късно във вторник вечер още една кола се присъедини към стълпотворението — огромен, лъскав черен мерцедес, който се плъзна тихо до бордюра и остана няколко часа на място с работещ двигател. Присъствието на непознатия моментално бе регистрирано от поне дузина изгладнели акули, които от няколко дни кръжаха около плячката — голямата награда за главата на Ники Козирев.

През цялата нощ черната лимузина не се отдели от бордюра. В четири сутринта от нея излязоха четирима мъже, протегнаха се и се огледаха. Бяха с костюми — крайно неподходящо облекло за квартала и сцените, които предстоеше да се разиграят в него.