Брайън Хейг - Преследваният

Изведнъж, сякаш неочаквано за самите тях, Алекс и неговите банкови директори започнаха да определят обменния курс на рублата спрямо всички чуждестранни валути. Огромна власт, от която на много други би им се завъртяла главата. А също, за негова радост, и истинска златна мина.

От всяка рубла, която минаваше в една или друга посока през банката му, Алекс прибираше скромен дял — около два процента, но когато планината от пари достигна милиарди, неговите два процента се равняваха първо на милиони, а скоро и на десетки милиони долари.

Скоро той видя друга златна възможност и обеща двайсетпроцентна лихва на всеки руснак, желаещ да внесе спестяванията си в неговата банка за срок от една година. Подканващи реклами заляха всички телевизионни канали в Русия. В някои от клиповете се появяваше спираща дъха манекенка, която въртеше изкусително ханш, излъчваше напред силиконов бюст и мъркаше съблазнително с напомпаните си устни, че приятелят й бил финансов гений: спестяванията му носели лихва! Кой би могъл да предположи, че е толкова лесно да чукаш красиви жени — малко лихва и готово! Друг рекламен клип бе насочен към по-различен сегмент от населението: симпатична възрастна двойка бе заснета пред разнебитена дървена колиба, докато сълзливо благодареше на банката на Алекс, задето не само пазела парите от пенсиите им на сигурно място, ами им давала възможност да се увеличават с всеки изминал ден! На следващия кадър същите двама, вече с енергични движения, се качваха в лъскав нов мерцедес, паркиран пред очарователна вила на морския бряг.

Това беше нечувано. Нито една съветска банка до момента не се бе рекламирала. Нито една не предлагаше лихва, дори и копейка. Нима не беше достатъчно, че банките пазеха на сигурно място парите на клиентите си? Откъде накъде да раздават и пари на всичко отгоре?

Рекламните клипове бяха подчертано вулгарни, а обещаната двайсетпроцентна лихва граничеше с престъпна небрежност, мърмореха съветските банкери помежду си и пред всеки репортер, който имаше търпение да ги изслуша. Как така двайсет процента? Хайде, да предлагаш процент-два — иди-дойди, ама двайсет?! Този хлапак Коневич щеше да плати скъпо за самонадеяността си, щеше да банкрутира, преди да е минал и месец.

Междувременно още милиони вложители чакаха на опашка пред вратите на банката; пълноводна река от милиарди рубли се стичаше в трезорите. Алекс използва този потоп, за да заложи на колебанията в обменните курсове на нестабилната рубла, след това просто се отдръпна и изчака, докато хилядапроцентната инфлация свърши останалото. В края на годината неговите вложители си получиха техните двайсет процента и се почувстваха големи късметлии — поне спестяванията им не се бяха стопили до жълти копейки, както бе станало с милиони други. Останалата печалба отиде в джоба на Алекс. Близо деветдесет процента от всяка рубла във всяка депозитна сметка в банката му бяха негови. Той вече беше напълно легитимен мултимилионер.

Докато икономиката залиташе от катастрофа към катастрофа и всевъзможни други беди се трупаха една върху друга на главата му, Борис се нуждаеше отчаяно от помощ. По настояване на президента бе инсталирана директна телефонна линия между кабинета му в Кремъл и офисите на неговия доверен вундеркинд, който явно беше на „ти“ с всички потайности на капитализма. Дългите среднощни разговори между двамата станаха ежедневие. Едно натискане на червения бутон, и президентът имаше възможност да сподели този или онзи спешен проблем или просто да си излее душата в безкрайна алкохолна тирада. Алекс умееше да изслушва трезво и хладнокръвно, а точният му математически ум мигновено схващаше проблема.

Елцин нямаше никакъв финансов опит, познанията му по икономика клоняха към нула и, честно казано, цялата тази непозната терминология го отегчаваше до смърт. Алекс търпеливо му разясняваше причините за поредната криза, като ги свеждаше до прости, разбираеми за него понятия, и обикновено предлагаше разумно решение, което на следващата сутрин Борис да наложи на заседанието на кабинета. Няколко троснати заповеди надолу по веригата, и тоталният стопански колапс се отменяше, или поне се отлагаше с някой и друг ден.

Една нощ, след поредната разпалена тирада, този път по въпроса за стапящите се валутни резерви на Русия, Елцин се спря за миг, колкото да си поеме дъх, и изведнъж, сякаш без всякаква връзка, попита:

— Между другото как е къщата ти?