Гюла Хернади: Тайната на Бермудския триъгълник

След като се успокоих, започнахме да анализираме моя случай и връзката му с катастрофата.

В резултат на петгодишна изследователска дейност се установи, че комбинираната светлина на алфа, бета и гама от Пегас и алфа от Андромеда е попаднала под такъв ъгъл в очите ми, че импулсът, породен от нея, усилен многократно от мозъка, е започнал да дразни хипокампуса. Такова дразнение на хипокампуса и околността му предизвиква както у хора, така и у животни дива агресивност и автоагресивност.

Данните и изчисленията могат да бъдат намерени в приложението.

Прегледах списъка на екипажа и пасажерите и сведенията за тях. На 17.IX.1955 година на яхтата са се намирали шест души. Един от пасажерите. Сирил Осуалд, носител на „черен пояс“, е бил два пъти шампион по карате.

Мене можаха да ме удържат. Сирил Осуалд не са могли.

2.II.1963 г. „Марийн Сулфър Куийн“. Товарен кораб, дълъг 129 метра. Изчезнал безследно заедно с екипажа си.

Корабът е транспортирал в стоманени резервоари 15000 тона разтопена сяра.

Професор Ерлих, който преподава физика в Нюйоркския университет, откри формулира и определи елементарната частица на времето — хронона. Този време-квант е половината от времето на живот на ромезона, или с други думи — две трилионни от една трилионна от секундата — 10 -144сек.

В тази част на морето, през която е преминавал „Марийн Сулфър Куийн“ в критичния момент, космическото лъчение е много силно. Може би защото на това място магнитното поле на Земята е по-слабо.

Под влияние на космическото лъчение възниква огромно количество ромезони, които бомбардират водната повърхност с двойно по-голямо количество хронони.

В Нюйоркския университет с помощта на компютър изчислихме колко хронона е общо възрастта на 39-членния екипаж на „Марийн Сулфър Куийн“. Към това количество прибавихме броя на възникващите в резултат на космическото лъчение ромезони, съответно — хронони и се установи, че полученото количество надхвърля т.нар. „критично количество“ на професор Ерлих. „Критичното количество“ е този брой хронони, над който настъпва „взривът на бъдещето“. Той настъпва тогава, когато в някоя случайна ситуация към нормално съществуващите хронони се прибавят внезапно голямо количество време кванти.

„Взривът на бъдещето“ застрашава преди всичко активно живата материя. Тя вследствие на „взрива на бъдещето“ в буквалния смисъл на думата загубва своето бъдеще, загива, като в същото време повлича със себе си и огромно количество нежива, неорганична материя.

Жертва на такъв „взрив на бъдещето“ са станали и „Марийн Сулфър Куийн“ и неговият екипаж.

1.VII.1963 г. „Сно’бой“. Рибарски кораб, дълъг 20 метра. Изчезнал безследно заедно с 40-членния си екипаж.

Случаят „Сно’бой“ е доста прост. На 28.V.1963 година са били подменени големите тралове на кораба. Прегледах в предприятието за производство на мрежи сведенията за сделката. Двата големи трала са били с 34 тона по-мощни от допустимото.

Районът е доста богат на риба, явно уловът е бил голям и свръхтеглото е преобърнало кораба.

Потънал е за 4–5 минути, никой не е успял да се спаси.

Декември 1967 г. „Ревонок“. Състезателна яхта, дълга 14 метра. Изчезнала безследно заедно с екипажа.

На 18 декември 1967 година на предполагаемото местоположение на яхтата се е разразила страхотна буря.

Няма съмнение, че бурята е разбила и потопила яхтата.

24.XII.1967 г. „Уитчкрафт“. Яхта. Изчезнала безследно с двама пасажери на борда, на една миля от Майами.

Ден Бюрък, собственикът на яхтата, поканил в коледната вечер своя познат, свещеника Пат Хоугън, да погледат заедно от морето коледното осветление на Майами.

Отдалечили се от брега приблизително на една миля и спрели близо до шамандура №7. Изведнъж бреговата охрана била вдигната по тревога от зова за помощ на Бюрък, който предал и координатите си. Корабът на бреговата охрана пристигнал при шамандурата след двадесет минути, но на указаното място не намерили нищо. Търсенето продължило с дни, но яхтата не била намерена.

За да разкрием загадката, трябва да знаем, че Ден Бюрък и Пат Хоугън са били шпиони. Работили са едновременно за няколко латиноамерикански държави.

Узнах, че по времето, когато е изчезнала яхтата на Бюрък, в Майами са се намирали два бразилски кораба. Единият от тях, „Пуебло“, е изчезнал от пристанището през коледната вечер.

В Рио де Жанейро разговарях с един офицер от контраразузнаването, който беше запознат със случая Бюрък и Хоугън. Според него двамата са били обесени на 16.I.1968 година в двора на един военен затвор, на 30 километра от Рио де Жанейро.