Гюла Хернади: Тайната на Бермудския триъгълник

През лятото на 1969 година получих по пощата огромен пакет. В него имаше голяма, ръждясала, метална плоча. Трябва да беше от металната обшивка на кораба.

Април 1932 г. „Джон и Мери“. Двумачтов. Намерен на 50 мили южно от Бермудските острови. Корабът бил непокътнат, екипажът изчезнал безследно.

Бракували са го през 1964 година.

В деня на изчезването на екипажа, 14 април 1932 година, капитан Дюрънт е записал следното в корабния дневник: „Бяха тринадесет, тринадесети беше Исус Христос. Трябваше да вървят напред. Исус ядеше само хляб. Хляб, сушен на пясък.“

Екипажът се е състоял от дванадесет души, тринадесети е бил капитан Дюрънт.

Прегледах аналитичните данни за зърнената реколта през 1932 година. В САЩ, особено във Флорида, бяха твърде чести отравянията с хляб, приготвен от брашно, което е било заразено от житна главня.

Преди последното си пътуване капитан Дюрънт е бил лекуван в клиника от тежък морфинизъм.

Писаните до жена му писма доказват, че добре е познавал подобното на ЛСД, но много по-опасно от него отровно действие на хляба, заразен от житна главня.

След неговото изчезване често се е говорело за месианистичната му параноя. Той все по-силно се е вживявал в ролята на Спасителя.

Според мен той е наредил да опекат хляб от заразено брашно и в деня на изчезването го е дал на екипажа за вечеря. Под влиянието на житната главня хората са изпаднали в транс и един след друг са се хвърлили в морето.

Дюрънт е изчакал, докато „дванадесетте апостоли тръгнат напред“, след което ги е последвал.

Март 1938 г. „Англо-Острелиън“. Товарен кораб. Изчезнал безследно заедно с 43-членния си екипаж.

По време на издирванията в поверителните архиви на Пентагона попаднах на една папка, в която може да се прочете следното:

На 13 март 1938 г. военният кораб „Хардинг“ е извършвал маневри в района на Азорските острови. В 23 часа и 22 минути е бил почувствуван мощен удар по бронираното туловище на кораба. Веднага спрели и започнали да осветяват морето с прожектори, но не забелязали нищо.

По-късните проучвания установиха, че като се вземе предвид последното известие, скоростта и посоката на движение, прегазеният кораб може да бъде само „Англо-Острелиън“.

Сравнително малкият кораб е бил ударен така, че веднага се е пречупил на две и заедно с екипажа си е потънал безследно за 2–3 минути.

Адмирал Райтър е наредил на командира на военния кораб случаят да бъде държан в тайна. По всяка вероятност за запазване на авторитета на флота.

Февруари 1940 г. „Глория Колайт“. Яхта. Екипажът изчезнал, на кораба всичко е било в ред.

Осемчленният екипаж на „Глория Колайт“ е изчезнал на 3 февруари 1940 година. 163-тата страница от корабния дневник е откъсната. Последните записки разказват за някакъв празник на гимнастиката, на който най-добър на висилка е бил капитан Коптър. След описанието на празника следваше един виц: „Трима пияни вървят с олюляваща се походка между релсите. Малко трудно уцелват траверсите, когато единият се обажда: «Гледай ги тия, колко раздалечено са наслагали стъпалата.» Вторият също се обажда, като сочи релсите: «И колко нисък парапет са сложили.» Третият показва летящият към тях влак: «Няма страшно, момчета, ей го, идва асансьорът.»“

По време на моите търсения установих, че през въпросното време яхтата „Глория Колайт“ дори не е имала екипаж.

Нейният собственик, сър Волми Сенсорайъз, е измислил цялата история, за да докаже, че е прав. През 1934 година, под псевдоним Сор, бил написал изследване за изчезването на екипажа на „Мария Селеста“ през 1872 година. Според сър Сенсорайъз екипажът на „Мария Селеста“ принадлежал към шпионска организация на чужда цивилизация и след привършване на мисията си е напуснал Земята от лежащо в петото измерение летище, което се е намирало в зоната на Бермудския триъгълник, и се е завърнал в базата си.

Съчинението на сър Сенсорайъз било посрещнато с насмешки, затова решил да докаже, че е прав. Закупил яхтата „Глория Колайт“ и почти всеки месец сменял екипажа. През месеца, предшествуващ „изчезването“, също така бил сменил капитана и всички матроси.

Проучих сведенията за „изчезналите“ лица. Всички имена и данни произхождат от кръстове и надгробни плочи от гробища в Германия и Ирландия.

Сър Сенсорайъз почина през миналата, 1975 година, на 75-годишна възраст. В архивите му намериха една бележка, на която с удължени, ъгловати букви беше написал само толкова: „Колеги, тръгвам след «Мария Селеста» и «Глория Колайт» Кораб бях през целия си живот.“