Гюла Хернади: Тайната на Бермудския триъгълник

23.X.1944 г. „Рубикон“. Кубински товарен кораб. Екипажът изчезнал безследно, товарът непокътнат, на палубата намерили само едно куче.

Доктор Солтис, тогава професор по зоология, а сега по зоопсихология в университета в Св. Венто, през ноември 1944 година е изследвал огромния датски дог, който бил намерен на борда на кораба. Взел кучето в своята лаборатория и направил следните изводи за изчезването на екипажа:

Според корабния дневник кучето било постоянно измъчвано. Не са го били, но почти всяка вечер са го обличали като момиче и било заставяно да се моли.

В лабораторията била оборудвана една каюта и в леглата при най-строги мерки за безопасност легнали опитни лица. Облекли кучето като момиче и го накарали да се моли. Огромното животно, след като излаяло задължителната молитва, си легнало. Около полунощ станало, вмъкнало се в каютата и много тихо захапало защитеното с възглавница гърло на опитното лице, лежащо на най-крайното легло.

Според д-р Солтис кучето толкова тихо е убило всички членове на екипажа, офицерите и капитана, че през това време не се е събудил никой.

След като е прегризало гърлата на всички, придърпало труповете към перилата и с добре заучените движения на куче-спасител ги прехвърлило във вечния „покой“, в Саргасово море.

Юни 1950 г. „Сандра“. Параход, дълъг 108 метра. Превозвал е 300 тона инсектициди от Джорджия за Венецуела. Изчезнал безследно заедно с екипажа си.

През 1950 година все още не са били известни едни от най-странните образувания на Вселената — „черните дупки“. Днес вече всеки средно образован читател знае какво означава това понятие. Обект със страхотна плътност на материята, който под влияние на действуващите в него гравитационни сили е претърпял така наречения „гравитационен колапс“, структурата му е коренно променена и дори светлината бива погълната, затова е и невидим. Всичко, което попадне в близост до него, ако не е с достатъчно големи размери, се засмуква и поглъща.

Според най-последни данни големината на „черните дупки“ бива различна. Съществуват „черни дупки“ с големина колкото планети, а има и съвсем малки „черни дупки“. Тези малки „черни дупки“ се носят из Вселената и ако случайно попаднат в близост до някакъв материален обект, повличат със себе си огромно количество материя, явление, което е придружено от мощна експлозия.

Двама физици от Станфордския университет, доктор Фенинг и доктор Хаузленд, са успели да установят големината на онази „черна дупка“, която е причинила гибелта на „Сандра“. Обемът й е бил около два кубически милиметра, масата — деветнадесет милиона тона.

Пълните изчисления се намират в приложението.

В 16 часа и 24 минути на 19.VI.1950 година жителите на градчето Свети Августин чули мощен гръм и забелязали огромен воден стълб. Помислили, че това е воден стълб, придружаващ внезапните бури в океана, и макар височината му да е била сто пъти по-голяма от обикновената, не придали особено значение нито на взрива, нито на водния стълб.

„Сандра“ в този момент трябва да се е намирал недалеч от водния стълб, близо до Свети Августин.

„Черната дупка“ трябва да пресече нашата планета през центъра, по права линия и затова, ако катастрофата е била причинена от „черна дупка“, в противоположната страна на Бермудския триъгълник би трябвало да са забелязани бури, предизвикани от напускането на Земята от „черната дупка“.

Проучванията на доктор Фениж подкрепиха нашето предположение. В 16 ч. и 25 минути на 19.VI.1950 година, близо до северните брегове на Австралия, със страшен гръм от морето се надигнал огромен воден стълб, след което със силен шум огромна черна маса напуснала въздушното пространство.

В тази буря, предизвикана от „черната дупка“, близо до бреговете на Северна Австралия са изчезнали три кораба: „Тайндърдоу“, „Фратерните“ и „Бопдоглиън“.

Септември 1955 г. „Конемара IV“. Яхта. Намерена е югозападно от Бермудските острови, празна и изоставена, екипажът изчезнал безследно.

Това беше един от най-трудните ми случаи. В продължение на три години всеки септември наемах кораб. Обикалях по предполагаемия последен маршрут на яхтата, изследвах всички възможности. През 1974 година разкрих загадката.

На 17 септември, през нощта, стоях на кърмата, опрян на перилата и гледах към небето. Потърсих съзвездията Пегас и Андромеда. Изведнъж ми се зави свят, след това изпитах неудържимо желание да изблъскам приятелите си в морето, а и аз да се хвърля сред вълните. Започнах да се боричкам с тях, хванаха ме.