Самюъл Хънтигтън - Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред

общество, както това е ставало с предишните имигрантски групи. Латиноамериканците от второ и трето поколение са подложени на значителен натиск и имат сериозни стимули за това. От друга страна, имигрантите от Мексико се отличават по редица потенциално важни показатели от останалите имигранти. Първо, имигрантите от Европа или от Азия трябва да прекосят океана; мексиканците прекосяват граница или река. Това, наред с непрекъснато подобряващите се транспортни и комуникационни възможности, им позволява да поддържат тесни връзки с родината си и да съхраняват близостта си с нея. Второ, мексиканските имигранти са съсредоточени в югозападната част на Съединените щати и формират една голяма мексиканска общност, простираща се от Юкатан до Колорадо (вж. карта 8.1). Трето, редица свидетелства показват, че съпротивата на мексиканските имигранти срещу асимилацията е по-силна, отколкото е при други имигрантски групи, и че мексиканците са склонни да запазват мексиканската си идентичност. Това се вижда особено ясно от битката около Постановление 187 в Калифорния през 1994 г. Четвърто, областта, населена с мексикански имигранти, е анексирана от Съединените щати след победата над Мексико в средата на XIX в. Мексиканското икономическо развитие почти сигурно ще предизвика реваншистки настроения. Съответно резултатите от американската военна експанзия от XIX в. могат да бъдат застрашени и евентуално да бъдат променени от мексиканската демографска експанзия през XXI в.

Променящото се съотношение на силите между цивилизациите затруднява все повече и повече Запада при постигането на неговите цели, свързани с неразпространението на оръжията, правата на човека, имиграцията и други подобни проблеми. За да сведе до минимум своите загуби в тази ситуация, Западът трябва умело да използва своите икономически ресурси по принципа на моркова и на тоягата в отношенията си с другите общества, да укрепи единството си и да координира политическите си мерки по такъв начин, че да не позволява на другите общества да противопоставят една западна страна на друга и да задълбочават и експлоатират различията между незападните държави. Способността на Запада да разгърне тези стратегии ще зависи от характера и интензивността на неговите конфликти с отправящите му предизвикателства цивилизации и от степента, в която той ще съумее да разпознае и да развие общи интереси с цивилизациите-люлки.

Цивилизациите са пределната форма на човешките племена и сблъсъкът на цивилизациите е всъщност племенен конфликт в глобален мащаб. Във формиращия се понастоящем свят държави и групи от две различни цивилизации могат да образуват ограничени по време ad hoc тактически съюзи и коалиции, за да налагат интересите си срещу общности от трета цивилизация или за други споделени цели. Отношенията между групите от различни цивилизации обаче почти никога не са особено близки, обикновено са хладни, а често и враждебни.

Наследените от миналото връзки между държави oт различни цивилизации, като например военните съюзи от периода на Студената война, вероятно ще отслабнат или ще изчезнат. Няма да имат покритие надеждите за тясно междуцивилизационно „партньорство“, каквито в един момент бяха изразени от лидерите на Русия и на Америка. Нововъзникващите междуцивилизационни отношения обикновено ще варират от дистанцираност до насилие, като най-често ще се проявяват в нещо средно между двете. В много случаи те ще се доближават до състоянието на „студен мир“, което според предупреждението на Борис Елцин може да се окаже бъдещето на отношенията между Русия и Запада. Друг тип междуцивилизационни отношения може да клони към състояние на „студена война“. Този термин, la guerra fria, е създаден през XIII в. от испанците, които описват чрез него своето „нелеко съвместно съществуване“ с мюсюлманите в региона на Средиземноморието, а през 90-те години на XX в. cпоред преценката на редица наблюдатели отново възниква „цивилизационна студена война“ между исляма и Запада. 307В един свят на цивилизации това няма да бъде единственото взаимоотношение, характеризиращо се с този термин. Студен мир, студена война, търговска война, квазивойна, труден мир, обременени отношения, ожесточено съперничество, конкуренция в съвместното съществувание, надпревара във въоръжаването: това са фразите, които вероятно най-добре описват отношенията между общности от различни цивилизации. Доверието и приятелството ще бъдат редки явления. Междуцивилизационният конфликт приема две форми. На локално или на микроравнище възникват конфликти по линията на разлома между съседни държави от различни цивилизации, между групи от различни цивилизации в границите на една държава и между групи, които подобно на тези в бившия Съветски съюз и в Югославия се опитват да изграждат нови държави от развалините на предишните. Конфликтите по линията на разлома са най-чести между мюсюлмани и немюсюлмани. Причините за тези войни, както и техният характер и динамиката им, са разгледани подробно в десета и единайсета глава. На глобално или на макроравнище възникват конфликти на държавите-ядра между основните държави на различните цивилизации. Проблемите, около които се зараждат тези конфликти, са класическите проблеми на международната политика. Тук се включват: