Франк Хърбърт: Бог-император на Дюна

— Бягай! — изкрещя Квутег.

Цялата глутница се нахвърли върху него, докато самият той мигом захапа мъжкаря за гърлото, влагайки силата на последния остатък от своето върховно отчаяние. Вълчата кръв бликна върху лицето му и го заслепи. Претъркаляйки се, без да има възприятие за посоката, Квутег се вкопчи в друг вълк. Част от глутницата се превърна във виеща и въртяща се блъсканица, а неколцина унищожители се нахвърлиха върху собствения си ранен другар. Повечето обаче не изпуснаха плячката си. Зъбите им раздраха гърлото на Квутег от две страни.

Сиона също бе чула резкия писък на Улот, последван от издаващата всичко тишина и от воя на глутницата, когато вълците продължиха преследването. Гневът така я задуши, че имаше усещането, че ще се пръсне. Улот бе включен в рискованата авантюра заради своята дарба да анализира и обхваща с поглед цялото, зърнал само част от него. Именно той, въоръжен с вечната си лупа от своя комплект с принадлежности, беше разгледал внимателно двата странни тома, намерени заедно с плановете на Цитаделата.

— Мисля, че е шифър — бе рекъл Улот.

А Ради, горкият Ради, оказал се първият от тяхната група, който трябваше да загине, бе отсякъл:

— Не трябва да се товарим излишно. Остави ги. Улот бе възразил:

— Ненужните неща не се крият по този начин. И Квутег бе подкрепил Ради:

— Дойдохме за плановете на Цитаделата и ги намерихме. А тези книги са прекалено тежки.

Но Сиона се бе съгласила с Улот:

— Аз ще ги нося.

Така спорът приключи. Бедният Улот.

Знаеха, че той е най-слабият бегач от групата. Беше бавен в почти всичко, което се налагаше да вършат, но никой не оспорваше бистрия му ум. Заслужава пълно доверие . Улот бе заслужил пълно доверие. Сиона успя да овладее гнева си и вложи цялата си енергия в бягането. Дърветата профучаваха покрай нея в лунната светлина. Вече бе навлязла в безвремието на продължителното усилие, когато не съществува нищо друго освен собствените движения и собственото тяло, послушно изпълняващо онова, за което е било подготвяно.

Мъжете я намираха за хубава, когато бягаше. Знаеше го добре. Дългата й черна коса беше плътно привързана, за да не се вее от вятъра. Бе упреквала Квутег за глупостта му, когато той отказа да приеме нейния маниер.

Къде е Квутег?

Косата й не беше като неговата. Беше тъмнокестенява, понякога дори я бъркаха с черна, но нямаше смолисточерния цвят на неговата коса.

В резултат на случайната игра на гените чертите на лицето й бяха точно копие на образа на отдавна починал неин предшественик — лек овал, с щедро очертана уста и винаги будни очи над малкия нос. Тялото й бе слабо, източено от годините, прекарани в бягане, изпращащо силни сексуални сигнали към мъжете около нея.

Къде е Квутег?

Вълчата глутница притихна, което я обезпокои. Същото стана, когато настигнаха Ради. Както и Сетус.

Каза си, че мълчанието би могло да означава и друго. Квутег не беше от приказливите, а неговата сила и издръжливост бяха добре известни. Не даваше вид, че раната му пречи твърде много.

Усети онази специфична болка в гръдния кош, която познаваше от дългите километри, изминати в тренировки. Потта продължаваше да се стича под тънкия черен костюм за бягане. Херметично затвореният пакет със скъпоценното си съдържание, подготвен за преодоляване на водното пространство пред нея, беше прикрепен в горната част на гърба й. Помисли за картите на Цитаделата, сгънати в него.

Къде ли крие той своето съкровище — запасите от подправка(*)?

Сигурно някъде в Цитаделата. Точно там. И в картите задължително ще има указание, мелинджовата подправка, за която жадуваха „Бин Джезърит“, Космическото сдружение и всички останали, си струваше риска…

Както и двата тома с неразбираеми писмена. Квутег се оказа прав — хартията от ридулианов кристал тежеше. Но тя, Сиона, споделяше вълнението на Улот. Нещо важно бе скрито в тези шифровани редове.

Нетърпеливият вой на вълците-преследвачи отново отекна в гората зад нея.

Бягай, Квутег! Бягай!

И ето, точно пред себе си, между дърветата, тя видя широката просека, ограждаща река Айдахо. Зърна и лунната светлина, отразена във водата отвъд разчистеното пространство.

Бягай, Квутег!

Жадуваше да чуе звук от него, какъвто и да е звук. От единайсетте, тръгнали да бягат, останаха само те двамата. Деветима бяха заплатили с живота си участието в това рисковано начинание: Ради, Алин, Улот, Сетус, Ининег, Онемао, Хутие, Мемар и Оала.