Франк Хърбърт - Бог-император на Дюна

Без да спре да изпуска синкав дим, гърчещото се в агония тяло се придвижи с тропот по бреговата ивица от речен чакъл, оцвети в синьо големите заоблени камъни и се вмъкна в прогизнала дупка, която може би някога е била част от истински сийч. Сега представляваше нещо като тясна пещера, препречена с каменопад откъм вътрешния си край. Ноздрите му доловиха мириса на мокра почва без никаква следа от подправка.

В мъчителната агония нахлуха звуци. Обърна се в тясното пространство на пещерата и видя въже, провиснало на входа. Някаква фигура се спусна по въжето. Разпозна Найла. Тя приклекна върху камъните и се вторачи в сенките на пещерата, гледайки към него. Огнената завеса пред очите му се раздели и по въжето се спусна фигурата на Сиона. Двете с Найла се покатериха по разхвърляните камъни и спряха, все така вторачени в червея. По въжето се спусна и трета фигура — Айдахо. Пришпорен от дива ярост, той се нахвърли върху Найла с викове:

— Защо я уби! От теб не се искаше да убиваш Хви!

Амазонката го просна с небрежен, почти случаен удар на лявата си ръка. Сетне приближи с пълзене по камъните, спря с опрени на земята длани и се вгледа в Лито.

— Господарю? Жив ли си?

Застаналият зад нея гола измъкна лазестрела от кобура й. Изненаданата Говореща с риби се обърна в мига, когато той насочи оръжието и дръпна спусъка. Горната част на главата й сякаш припламна. Ударът я разполови на две части, които се свлякоха отделно една от друга. От горящата й униформа се изхлузи кристален нож и се разби на камъните. Айдахо дори не го забеляза. Лицето му беше разкривено от неистов бяс; той не спря да изгаря останалото от Найла до пълното изчерпване на зарядите. Пламтящата дъга изчезна. По нажежените камъни димяха късове месо и парцали.

Дойде моментът, очакван от Сиона. Тя припълзя до него и изтегли ненужния вече лазестрел от ръцете му. Айдахо рязко се обърна и жената мигновено зае подходяща за неутрализирането му стойка, но у голата не бе останала и следа от предишния лудешки бяс.

— Защо? — прошепна тя.

— Всичко свърши — каза той.

Двамата се обърнаха и погледнаха към Лито в сгъстяващите се сенки на пещерата.

Дори не можеше да си представи онова, което те виждаха. Знаеше, че обвивката от пясъчни твари бе изчезнала. Останала бе само месеста повърхност, обсипана с дупчици от ресните на отделената вече кожа. Безпомощно съзерцаваше двете застанали пред него фигури, дошли от някаква вселена, разкъсана и разбита от скръб. През огнената завеса на внезапна визия зърна Сиона в образа на женски демон. Името на демона дойде в съзнанието му непоканено и той го изрече високо, доста по-високо, отколкото сам бе очаквал, а и празната пещера подсили звуковете:

— Ханмя!

— Какво? — доближи го тя.

Айдахо закри с две ръце лицето си.

— Виж стореното на горкия Дънкан — прошепна Лито.

— Ще си намери други любовници — отекна коравосърдечният й глас, ехо от собствената му ядна младост.

— Не знаеш какво е да обичаш — каза той. — Давала ли си някога нещо от себе си? — Притисна една в друга ръце, или по-точно жалкото им подобие, преди да изстене: — О, демони! А аз какво дадох!

Тя бързо се покатери досами него, пресегна се и почти го докосна, но се отдръпна.

— Не съм привидение, Сиона. Погледни ме. Съществувам реално. Можеш дори да ме пипнеш, ако се осмелиш. Протегни ръката си. Хайде, направи го!

Тя бавно допря мястото, което някога беше първият пръстеновиден дял от тялото му и дето бе спала в Сарийър. На ръката й остана синьо петно.

— Допря се до тялото ми и го почувства — каза той. — Не е ли това най-странната случка в цялата вселена?

Сиона понечи да се обърне.

— Не! Не се отвръщай! Погледни какво сътвори. Коя е причината да докосваш мен, а да не си в състояние да го направиш със себе си?

Този път тя рязко се извърна от него.

— Ето я разликата между нас — продължи Лито. — Ти си въплъщение на Бога. Обикаляш около най-голямото чудо в цялата вселена, но отказваш да го докоснеш, да го видиш, да го почувстваш или да повярваш в него.

Съзнанието му се залута из оградено от тъмна нощ място; стори му се, че дочува песента на металните насекоми в своите принтери, потракващи в абсолютно тъмното пространство. Нищо не излизаше от него, от иксианското нищо, от мястото, което се беше превърнало в страх, безпокойство и духовно отчуждение, тъй като нямаше никаква връзка с останалата част от вселената.

Но връзка ще има.

Почувства, че иксианските принтери са включени и записват мислите му без специална команда.