Франк Хърбърт - Бог-император на Дюна

Ритмично закима с глава при припева:

Иде краят на деня — вече няма гости. Иде краят на деня. В сийча ни е празно — иде краят на деня. Бурята извива глас. Иде краят на деня. Вече няма гости.

Реши, че това е наистина много стара песен на свободните. Нямаше място за съмнение. Дори само защото тя му казваше нещо лично. Искаше всички посетители наистина да са си тръгнали, вълненията да са приключили и спокойствието да зацари отново. Спокойствието беше толкова близко, ала той не можеше да изостави задълженията си… Помисли за огромната купчина багаж, струпан на пясъка непосредствено преди мястото, откъдето се виждаше Туоно. Скоро щяха да стигнат до него — палатки, храна, маси, чинии с позлата и ножове с инкрустирани скъпоценни камъни, светоглобуси със стилизирана плетеница на някогашните лампи… Голямо множество вещи, притежание на богати хора и изпълнени с надеждата и очакванията на човешки същества, различаващи се коренно едно от друго.

Никога няма да бъдат същите в Туоно.

Преди време той бе прекарал две нощи тук по време на инспекционна обиколка. Спомняше си миризмите от огньовете, на които приготвяха храната си — разжарени и пламтящи клони от храсти с особен аромат в тъмното. Не си служеха със слънчеви печки, защото „това не са го правили някога“.

Самото начало!

В Туоно мирисът на мелиндж беше слаб. Преобладаваха парливо сладникави миризми и аромати на мускус от масла в оазисните шубраци. О, да… И вонята от помийните ями и гниещите боклуци. Спомни си коментара на Бог-Императора, когато той привърши доклада си след въпросната обиколка.

„Тези свободни не знаят какво е загубено в техния живот. Мислят, че са опазили поне основния аромат и същността на отдавна отминалите дни. Най-слабото място на всички музеи. Нещо строго характерно избледнява, изсъхва от множеството показвания и изчезва. Администрацията на музеите и посетителите, навеждащи се над изложените предмети, почти не долавят онова, което липсва. То е подвластно само на малцина. Някога е движило машината на живота. Животът си е отишъл, а заедно с него и то.“

Монео съсредоточи вниманието си върху трите Говорещи с риби, застанали на моста непосредствено пред него. Те вдигнаха високо ръцете си и затанцуваха, като се въртяха в кръг и се отдалечаваха, спазвайки разстоянието от няколко крачки.

Много странно — помисли той. — Виждал съм и други да танцуват на открито, но никога не са били от Говорещите с риби. Правят го само в квартирите си и в интимни компании.

Мисълта все още се въртеше в главата му, когато чу страховитото жужене на лазестрел и почувства как мостът се накланя под него.

Не, това просто не се случва — настояваше разумът му.

Чу как Царската кола застърга странично по пътното платно, след което покривалото й изплющя, разбито от удара. Зад гърба му се понесоха ужасяващи писъци, но той не беше в състояние да се обърне. Пътното платно на моста се наклони стръмно вдясно и Монео се озова с лице надолу, плъзгайки се неспасяемо към зейналата пропаст. Хвана се за откъснато въже в стремежа си да се задържи по някакъв начин. Ала въжето остана в ръката му и всичко се понесе в сипващия се пласт пясък, покривал преди малко пътното платно. Той все още държеше края на въжето с двете си ръце, когато се завъртя заедно с него. Тогава пак видя Царската кола. Носеше се накривена встрани към металната плетеница на моста с отворено покривало. Хви беше на мястото си, придържайки се с една ръка на сгъваемата седалка и загледана неизвестно къде.

Пътното платно продължаваше да се накланя и въздухът се изпълни с разкъсващ слуха звук от деформиращ се метал. Монео виждаше как участниците в шествието политат надолу, размахвайки ръце. Нещо задържа въжето. Дланите му внезапно се озоваха над главата, а той отново се обърна със завъртане. И същевременно почувства как пръстите му, влажни от сковалия го ужас, се плъзгат по спасителните нишки.

Погледът му още веднъж се отмести към Царската кола. Лежеше притисната о носещите опори на счупените мостови ферми. Видя как ръцете на Бог-Императора се протягат към Хви Нории, но не успяват да я хванат. Тя падна откъм задния край на колата, без да извика; златистата рокля я обви и се развя, разкривайки тялото й, източено като стрела.

Силен разтърсващ стон се разнесе откъм Бог-Императора.

Защо не включва суспенсорите? — недоумяваше Монео. — Устройството ще го задържи.