Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Закъсняла ли съм? Още в ранните часове на вечерта?

От няколко години насам често се обръщаше към нея с „Дар“ — бодване, припомнящо й за неприязънта му към времето, прекарано като риба в аквариум. Същото бодване дразнеше и Белонда, противопоставяща се на „проклетото му фамилиарничене“. А той, разбира се, се обръщаше към нея с „Бел“. Не жалеше жилото си.

Одрейди си го припомни и спря за малко, преди да влезе в работната стая. Дънкан току-що бе стоварил юмрук по масата до командното табло с вик:

— Не може да няма и по-добър начин за Тег! По-добър начин ли? Какви ги е намислил?

Някакво раздвижване в долната част на коридора отвъд работното помещение прекъсна хода на мислите й. Беше Стреги, връщаща се от Тамалани. Влезе в стаята за инструктаж на помощниците. Да съобщи за промяната, касаеща картата на пустинята.

Внушителна купчина материали от Архивната служба чакаше на масата. Белонда! Одрейди се вгледа в купа. Независимо от всички нейни усилия да разпределя и натоварва с работа останалите, винаги имаше по нещо, което съветниците й организирано настояваха да бъде разрешено точно от нея. Голяма част от поредната пратка бе плод на настояването на Бел за „предложения и анализи“.

Одрейди натисна клавиш на командното си табло:

— Белонда!

Гласът на служител от Архива веднага се отзова:

— Да, старша майко?

— Белонда да се качи тук! Искам я пред мен с цялата бързина, с която могат да я донесат дебелите й крака!

Оказа се — за по-малко от минута. Бел застана пред работната маса като смирена помощница. Всички добре познаваха този тон в гласа на старшата света майка.

Одрейди докосна купчината върху масата и дръпна рязко ръката си, сякаш бе почувствала токов удар:

— Какво е това, в името на Шейтана?

— Преценихме, че е важно.

— Да не мислят, че трябва да виждам всичко, каквото и да е то? Къде е ключовото маркиране? Бел, това е немарлива работа! Нито аз съм глупачка, нито ти. Но това…

— Разпределих толкова, колкото…

— Разпределила си! Я погледни! Кое е за мен и кое мога да препратя? Нито един ключов белег!

— Веднага ще се погрижа да го оправят.

— Наистина трябва да го сториш, Бел. Защото Там и аз тръгваме още днес на юг на необявена инспекционна обиколка, а ще се отбием и при Шийена. Докато ме няма, ти ще седиш на моя стол. Дано ти хареса!

— Ще има ли връзка с теб?

— Една световодна линия и портативното микроустройство няма да се изключват.

Дишането на Белонда чувствително се подобри.

— А сега ти предлагам да се върнеш в Архивната служба и да възложиш някому пълната отговорност. Да пукна, ако не започнете да действате като истински бюрократи. Което значи да си прикривате задниците!

— Дар, истинските кораби се клатушкат.

Нима Бел опитва да й пробутва някакво чувство за хумор? Тогава не всичко е изгубено!

Одрейди махна с ръка към прожекционния апарат и на екрана се появи Тамалани, намираща се в Транспортната зала.

— Там?

— Да — произнесено, без тя да отдели погледа си от възлагателния списък с назначенията.

— Колко бързо можем да тръгнем?

— След около два часа.

— Обади ми се, когато си готова. Стреги също идва с нас. Погрижи се да има място и за нея — прекъсна разговора, преди Тамалани да може да възрази.

Знаеше, че има неща, които лично тя трябва да свърши. Там и Бел не бяха единствените източници на грижи за старшата света майка.

Остават ни шестнайсет планети, включително Бузел, която определено е застрашено място… Само шестнайсет!

В същия миг реши да загърби тази мисъл. Не беше време за нея.

Мурбела, дали да я повикам? Не. Може да почака. А новият Съвет на прокторите? Нека остане за Бел. Може би разформироване на общността?

Отклоняването на персонал за предстоящото Разпръскване бе довело до принудителни обединения. Запазване на мястото в челото на настъпващата пустиня; непосредствено пред нея. Бе наистина потискащо и самата тя не беше уверена, че ще може днес да се справи. Винаги съм неспокойна преди заминаване.

Одрейди внезапно изхвърча от стаята и заобикаля дебнешком из коридорите, оглеждайки изпълнението на издадените от нея заповеди: спираше се по входните врати, за да провери какво правят учениците, занимават ли се усърдно с неспирните прана-бинду упражнения…

— Какво четеш? — попита тя една млада помощница от второ ниво, загледана в излъчването на прожекционния апарат сред полутъмната стая.