Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Вдъхващи доверие лица . Мисълта разбуди подозренията му и в същия миг схвана причината за чувството, че ги познава. Твърде много приличаха на лицетанцьори, включително и с чипите си носове.

Приведе се напред, ала картината-видение запази предишното разстояние.

— Лицетанцьори — прошепна Айдахо.

Мрежата и възрастната двойка изчезнаха.

На мястото им се появи Мурбела в трикото си за тренировки с блестящ ебонитово-черен цвят. Той се присегна и я докосна, преди да повярва, че наистина е пред него.

— Какво ти е, Дънкан? Целият си в пот.

— Мисля… Сигурно е нещо, което проклетите тлейлаксианци са имплантирали. Допреди миг виждах… Навярно бяха лицетанцьори. Те… Гледаха към мен и нещо свистеше… Заболя ме.

Жената извърна глава към видеоочите, но не изгледаше разтревожена. Случилото се бе факт, който сестрите сигурно познаваха и той едва ли представляваше непосредствена опасност, освен може би за Сцитал…

Мурбела приседна встрани и го хвана за ръката, преди да попита:

— Дали не е последица от онова, което са сторили с тялото ти в аксолотловите резервоари?

— Не!

— Но ти каза…

— Тялото ми не представлява само бройка нов багаж за сегашното пътуване. В него се намира целият химичен състав, както и материята, от която винаги съм бивал изграждан. Умът — в него е разликата!

Този път Мурбела май наистина се разтревожи. Знаеше, че в „Бин Джезърит“ се безпокоят от всички причудливи дарби:

— Проклет да е Сцитал!

— Ще разбера какво е — успокояващо добави той.

Затвори очи и я чу да става. Ръката й се отдръпна от неговата.

— Дънкан, може би не трябваше да го правиш…

Чу стъпките й да се отдалечават.

Памет. Къде бяха скрили потайното нещо? Дълбоко е оригиналните клетки ли?

До този момент бе мислил за паметта си като за пособие на ментат. Можеше да повика — сякаш пред огледала — собствените си изображения от отдавна отминали времена. В едър план дори, за да огледа внимателно някоя бръчица, изтеглена от възрастта. Лица. Поредица от маски осветявана от различни ъгли личност, която той нарича „аз“ . Леко непропорционални черти. Някъде е със сива коса, на други места — със същински каракул, какъвто има и в сегашния си живот. Понякога с веселяшко изражение, други пъти — сериозен и вглъбен в себе си, търсейки сякаш мъдрост за идващия нов ден. А сред всичко това — съзнание, което наблюдава и взема необходимите решения. Някой, дето прави избора… Тлейлаксианците бяха свършили необходимото.

Айдахо почувства биещата из тялото му кръв и разбра, че опасността е съвсем близо. Беше специално подготвен за нея. Но не от тлейлаксианците. Просто бе роден с тази дарба.

Ето какво значи да си жив.

Нито паметта от другите му животи, нито онова; което тлейлаксианците бяха направили с него, не бе променило ни най-малко разположеното на огромна дълбочина съзнание.

Отвори очите си. Мурбела продължавате да е наблизо, ала с неясно изражение на лицето.

Ето как ще изглежда като света майка.

Промяната не му хареса.

— Какво става, ако „Бин Джезърит“ падне? — попита той. Дочу отговора и кимна: Да. Ето го най-лошото предположение. Клопката през целия исторически път на Сестринството. А ти не го искаш, любима моя.

Прочете го върху лицето й, когато тя се обърна и си тръгна.

Погледна нагоре към видеоочите и каза:

— Дар. Трябва да говоря с теб, Дар.

Никакъв отговор от никой от механизмите наоколо. Не бе и очаквал такъв и въпреки това знаеше, че може да й говори, а тя трябва да слуша.

— Стигнах до нашия проблем от другата му страна. — Представи си бързото жужене на записващите устройства, които шеметно нахвърляха звуците на гласа му върху ридулианови кристали. — Промъкнах се в мозъците и на почитаеми мами. Мурбела отеква.

Ето как ще заостри вниманието й. Разполага със собствена почитаема мама. Но разполага не е точната дума. Защото той всъщност я няма . Дори в леглото. Те просто се имат един друг. Подхождат си по същия начин, по който изглежда си подхождаха онези хора от видението. Това ли бе съзрял там? Двама възрастни, подготвени в сексуален аспект от почитаемите мами?

— Сега ме занимава друг въпрос — каза той. — Как да се справя с „Бин Джезърит“?

Ръкавицата бе хвърлена.

— Епизоди — продължи с думата, ползвана с удоволствие от# Одрейди. — Ето как трябва да виждаме онова, което ни се случва — Кратки епизоди. Дори предположението за най-лошото стечение# на обстоятелствата следва да бъде екранирано на този фон. Разпръскването прави да изглежда незначително всичко, сторено от нас.