Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Колко маловажно бе то сега!

— Отказването има голямо значение за мен — каза Одрейди. — Аз съм една от онези, за които утринната доза е болезнена. Сигурно са ти казали, че и това се случва.

— Съжалявам, старша майко.

Одрейди огледа внимателно картата. На нея ясно се виждаше по-дългата стрелка на пустинята в северна посока, както и чувствителното разширяване на сухите райони на югоизток от Централата, където се намираше станцията на Шийена. След малко върна вниманието си към Стреги, която я наблюдаваше с новопоявил се интерес.

Говори така, защото мисли за тъмната страна на собствените си представи!

— В наше време рядко се обръщаме с необходимия респект към уникалността на мелинджа — каза Одрейди. — Всички стари наркотици, станали слабост на хората, притежават едно и също много важно общо качество, изключение от което прави само подправката. Те скъсяват живота и носят много болка…

— Вече ни го казаха, старша майко.

— Но навярно не са ви съобщили един важен факт, който може да бъде затъмнен от грижите ни с почитаемите мами. Налице е енергиен глад, чувствал от всички форми на управление (да, също и от нас), с чиято помощ лесно можеш да се озовеш в своеобразен капан. Ако продължиш да ми служиш, ще го усетиш с цялата си същност, защото всяка сутрин ще ме виждаш как страдам. Нека познанието за този страшен капан залегне дълбоко в теб. Не бива да се превръщате в безгрижни продавачи на дрога, впримчени в система, която измества живота с равнодушна смърт, както го правят почитаемите мами. Запомни: приемливите наркотици могат да бъдат облагани с данъци, с които пък може да се плащат заплати. Или, казано с други думи, да се създават работни места за апатични чиновници.

Стреги бе озадачена:

— Но мелинджът удължава живота ни, подобрява здравето и създава желания за…

Спря я намръщената физиономия на Одрейди. Извадено със запетайките от Учебника за помощници!

— Стреги, въпросът има и друга страна, която сега виждаш в мен. Учебникът казва истината. Но мелинджът така или иначе е, наркотик и ние сме пристрастени.

— Знам, че не е удоволствие за всички, старша майко. Обаче ти сама каза, че почитаемите мами не го вземат.

— Ползваният от тях заместител на подправката има някои добри страни, ала не спестява страшните болки и дори смъртта в случаите на отказване. Той представлява дрога с паралелно действие.

— Ами пленницата?

— Мурбела действително го е ползвала, но сега взема мелиндж. Това са взаимно заменими вещества. Интересно, нали?

— Предполагам, че ще учим още за тези неща. Старша майко, прави ми впечатление, че ти никога не наричаш почитаемите мами курви.

— Като помощниците ли? Ех, Стреги, Белонда винаги е давала лош пример. Да, знам за опасенията! — Махна с ръка, когато събеседничката й понечи да възрази. — Помощниците долавят заплахата. Те гледат и мислят за Дома на Ордена като за своя крепост, подготвена за дългата нощ на курвите.

— Нещо такова, старша майко — казано крайно колебливо.

— Стреги, тази планета е само поредното място за временния ни престой. Днес тръгваме на юг, така че ще го почувстваш. Намери Тамалани, моля те, и й предай да подготви нещата така както решихме, когато обсъждахме посещението при Шийена. Но не споменавай нищо пред никой друг.

— Да, старша майко. Да разбирам ли, че и аз ще дойда?

— Искам те до себе си. Кажи на подготвяната от теб да поеме пълната грижа за картата.

Когато Стреги си тръгна, Одрейди се замисли за Шийена и Айдахо. Тя иска да говори с него и той иска да говори с нея.

В анализите на регистрираното с видеоочите бе отбелязано, че понякога двамата разговарят с езика на пръстите и ръцете, като крият по-голямата част от движенията със собствените си тела. Приличаше на стар боен език на атреидите. Одрейди познаваше част от жестовете, но не достатъчно, за да разбере смисъла на предаденото чрез тях. Белонда настояваше за обяснение от страна на Шийена: „Има нещо тайно!“ Старшата майка бе по-предпазлива: „Нека продължат още малко. Може пък да стане интересно.“

Какво иска Шийена?

Онова, което се въртеше в главата на Дънкан, засягаше Тег. Създаването на болезнени усещания, необходими за връщането на първоначалните му спомени, беше в разрез с природата на голата Айдахо.

Одрейди го забеляза, когато вчера прекъсна заниманията му с клавиатурата на командното табло.

— Закъсня, Дар — без дори да вдигне за миг погледа си от това, което бе започнал.