Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Осмеляваш се да ме обвиниш в корумпираност, така ли?

Следи очите й!

— Аз ли? Да те обвинявам? Ти си единствената, която може да го направи. Само ти предадох схващането на „Бин Джезърит“.

— С което не ми каза нищо ново!

— Въпреки всичко вярваме, че моралът стои над който и да е закон в качеството си на пазач, противопоставящ се на всякакви опити да не се променя установеният правилник.

Използва и двете думи в едно изречение, а почитаемата дори не го забеляза.

— Властта винаги действа, вещице! Тя е законът.

— И правителствата, които живеят достатъчно дълго точно с тази вяра, винаги завършват опаковани в корупция.

— Ама че морал!

Не е особено силна със сарказма си, особено когато е в отбранителна позиция.

— Дейма, наистина се опитвам да ти помогна. Законите са опасни за всички — еднакво за невинни и за виновни. Няма никакво значение дали се възприемаш като могъщ или безпомощен. Липсва им човешкото разбиране…

— Не съществува нещо, подобно на човешко разбиране!

Въпросът ни получи отговор. Извън човещината е. Обърни се към подсъзнанието. Там всичките й антени са широко отворени.

— Законите винаги трябва да бъдат тълкувани. Привързаният към закона не желае място, оставено за състрадание. Просто няма къде да се облегнеш: „Законът си е закон!“

— Така е!

Силна отбрана.

— Опасна идея, особено за невинните! Хората го чувстват инстинктивно и негодуват срещу подобни догми. Прави се малко, често несъзнателно, за да се попречи на „закона“ и на онези, които боравят с подобни глупости.

— Как се осмеляваш да го наричаш глупост? — Височайшата се привдигна наполовина от стола си и в следващия миг се върна обратно.

— О, да. И законът, олицетворен от всички, чийто живот зависи от него, се изпълва с негодувание, когато чува думи като моите.

— Съвършено правилно, вещице!

Все пак не ти заповяда да замълчиш.

— „Повече закон!“, както казваш. „Нужен ни е повече закон!“ По този начин създаваш нови инструменти на несъстрадание, а при възможност — и нови ниши за заетост на онези, които се хранят от системата.

— Винаги е било така; и винаги ще бъде.

— Отново грешиш! Валякът се търкаля и търкаля, докато нара ни някой човек или групата, които не го заслужават. И избухва анархията. Хаосът…

Как подскочи, видя ли?

— …размирници, терористи, засилващи се изблици на зверско насилие. Да, джихад! И всичко става заради това, че си създала нещо нехуманно.

Ръката и е на брадичката. Следи я!

— Вещице, как успяхме да се отдалечим толкова много от политиката? Нарочно ли го направи?

— Не съм мръднала оттам и с частица от милиметъра!

— Предполагам, че след малко ще ми разкажеш за реализираната от вас форма на демокрация.

— Да, при това с нетърпение, което дори не можеш да си представиш.

— Да чуя!

Мисли си, че ще издам някаква тайна. Е, да го направя тогава.

— Демокрацията е податлива в такъв смисъл, че нерядко се оставя да бъде отклонявана посредством жертвени овни, дефилиращи пред електоралното тяло. Дръжте богатия, алчния, престъпниците, глупавия лидер и така аd nauseam .

— Вярвате също като нас.

Мили боже! Колко отчаяно иска да бъдем като нея.

— Каза, че сте били разбунтували се бюрократи. Добре познаваш недостатъка. Бюрокрацията на върха, недосегаема за избирателите, винаги се разпростира, за да овладее граничните параметри на системата. И краде енергия от възрастните, от пенсионерите, от всички. Особено от онези, които някога нарекохме средна класа, защото точно там се създава най-голямото количество енергия.

— Мислиш за вас като за нещо, подобно на средна класа?

— Ние не мислим за себе си по какъвто и да е определен начин. Но Другите Памети подсказват недостатъците на демокрацията! Предполагам, че имате някаква форма на обществена служба за „низшите слоеве“.

— Грижим се за своите.

Колко отвратително звучащо ехо!

— Тогава знаеш как отънява вотът. Основният симптом е, че хората не отиват да гласуват. Инстинктът им казва, че е безсмислено.

— Откъдето и да погледнеш, демокрацията е глупава идея!

— Съгласни сме. Тя е подвластна на демагогията. А това е заболяване, което е опасно за избирателните системи. Все пак демагозите лесно се разпознават. Те жестикулират прекомерно, говорят с темпо на проповедник и си служат с думи, кънтящи от почти религиозен трепет и едва ли не боязън от Бога, които настояват да бъдат приети искрено.