Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Само прокторите ли?

— Дар, наистина ли оня ден си махнала с ръка на Праска и си й казала, че си струва да се живее?

— Да.

— Какви си ги свършила?

— Не свършила; продължавам да преоценявам. Още ли няма вест от Дортужла?

— Днес го повтори най-малко десет пъти! — Белонда посочи работната маса. — И продължаваш да се връщаш към последния отчет на Бурзмали от Лампадас. Пропуснали ли сме да видим нещо?

— Защо враговете ни овладяват и се закрепват бързо на Гамму? Кажи ми, ментате.

— Не разполагам с достатъчно данни и ти го знаеш!

— Бел, изготвеното от Бурзмали описание на събитията не е изгубило достойнствата си, а той не беше ментат. Казвам си: да, любимият ученик на своя башар, все пак. Разбираемо е, че показва качества, които е наследил от учителя си.

— Стига вече, Дар. Какво толкова намираш в неговия отчет?

— Попълва една празна картина. Не изцяло, но все пак е дразнещ начинът, по който продължава да се връща към Гамму. Голям брой икономически сили разполагат със силни връзки там. Защо враговете ни не отрязват тези нишки?

— Очевидно е, че са част от системата.

— Ами ако ние предприемем атака на Гамму с всички възможни средства?

— Никой не напира особено да се залавя с бизнес в размирна окръжаваща среда; Това ли намекваш?

— Отчасти.

— Навярно повечето от участващите в тази икономическа система биха поискали да се махнат. На друга планета, при друго раболепно население.

— И защо?

— Защото прогнозите им ще бъдат по-достоверни. Разбира се, ще им се наложи до засилят отбранителната си мощ.

— Бел, надушваната от нас тамошна връзка ще удвои напъните на заинтересованите да ни открият и унищожат.

— Несъмнено.

Лаконичният коментар на Белонда принуди Одрейди да пренасочи мислите си. Тя вдигна поглед към далечните планини със снежна тонзура 14 14 Обръсната част от главата на свещеник, монах и др. — Б. пр. , проблясваща на звездната светлина. Оттам ли щяха да се появят нападателите?

Атаката на подобно подозрение би отслабила ефективността от работата на интелект от по-низш разряд. Но Одрейди нямаше нужда от Молитвата срещу страха, за да запази мислите си свежи. Разполагаше с по-проста формула.

Обърни се с лице към страховете си, или те ще ти се покатерят по гърба.

Подходът й бе директен. Най-ужасяващите неща на този свят идват от умовете на хората. Кошмарът (белият кон на бин-джезъритското унищожение) се появяваше както в митични, така и в действителни форми. Брадвата на ловуващата сянка може да поразява и разума, и плътта. Но от страховете, разяждащи ума, няма спасение.

Тогава ги посрещни с открито лице!

Срещу какво бе изправена в този мрак? Не срещу безликата преследваща я сянка с брадвата, нито пък падането в незнайната пропаст (и двете видими с помощта на собственото й късче дарба), а срещу съвсем реалните почитаеми мами и онези, които им помагаха, независимо какви бяха те.

Въпреки това не се осмелявам да използвам мъничката си дарба, за да видя очакващото ни напред, което може да ни посочи пътя. Рискувам да заключа бъдещето ни в непроменяща се форма. Муад’Диб и неговият син Тирана го сториха, така че после Лито II трябваше да потреби три хиляди и петстотин години, за да ни спасява.

Движещи се светлинки някъде по средата на разстоянието привлякоха вниманието й. Някои градинари бяха останали на работа до късно, за да доокастрят всичко в плодовите градини, сякаш намиращите се в тях дървета на почтена възраст щяха да живеят вечно. От вентилаторите се разнесе съвсем слаба миризма на дим от огньове, изгарящи отрезките от почистването. Градинарите в „Бин Джезърит“ бяха особено внимателни към подобни подробности. Никога не оставяй тук-там изсъхнали съчки, привличащи паразитите, които могат да ги ползват за трамплин към живите дървета. Чисто и подредено. Предварително планиране. Поддържай средата, която обитаваш. Настоящият миг е част от вечността.

Не разхвърляй сухи клони, така ли?

Сух клон ли бе Гамму?

— С какво толкова те привличат плодовите градини? — поиска да узнае Белонда.

Одрейди отговори, без да се обръща:

— Възстановяват силите ми.

Само преди две нощи се бе разхождала там в свежестта на хладното, почти студено време с лека мъглица ниско над земята. Краката й разбъркаха опадалите листа. Слаб мирис на смесена тор, ръсната от лек дъждец в по-защитените от студа ниски места. Почти приятна мочурлива миризма. Животът в обичайното си движение — дори сега. Голите клони над нея се очертаваха бездиханни на фона на звездната светлина. Потискащо все пак, в сравнение с пролетта или времето за прибиране на реколтата. Но красиво с постоянния си поток. Животът се бе стаил в очакване на собствения си вик за изначално познатото свещенодействие.