Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Според вас етажите на властта са винаги готови за попълване, а не виждате какво означава това за моето Сестринство.

— О, кажи ми го, моля те!

Непохватна и в сарказма си.

— Вярвате, че всичко е в съответствие с инстинктите, връщайки се обратно чак до времето на племената, че и отвъд него. Главатари и Старейшини. А преди тях е Силният Мъж (или Жена), които се грижат за всички: да бъдат нахранени и защитени от огъня на входа на пещерата.

— Звучи разумно.

Наистина ли?

— Ами да, съгласна съм. Еволюцията на видовете е достатъчно ясно изложена.

— Еволюция, вещице! Всяко нещо е стъпило върху друго. Еволюция. Виждаш ли как се хваща за ключовите думи?

— Това е сила, която може да бъде контролирана принудително само когато зависи от самата себе си.

Контрол! Какъв интерес събуди у нея! Обича я тя тази думичка.

— Ясно. И вие създавате закони като всички останали!

— Правилници ще е по-точно, но нима има понятие, дето да не е изменчиво?

Силно изявен интерес.

— Права си, разбира се.

— Обществото ви е в ръцете на бюрократи, които знаят, че не могат да проявят и най-малко въображение в извършваната от тях работа.

— А това важно ли е?

Наистина объркана. Виж как се намръщи.

— Само за вас, почитаема мамо.

— Височайша почитаема мамо!

Ама, че е обидчива!

— Защо не ми разрешаваш да те наричам Дейма?

— Не сме интимни приятели.

— А футарът интимен ли ти е?

— Престани да сменяш темите!

— Иска почистят зъби — обади се футарът.

— Ти да мълчиш!

— Наистина разгневена.

Съществото приклекна, но не изглеждаше особено уплашено. Височайшата почитаема мама обърна оранжевия си поглед към Лусила и попита:

— Какво ще кажеш за бюрократите?

— Те няма накъде да мърдат, защото този е начинът, по който дебелеят висшестоящите. Ако не виждаш разликата между правилник и закон, друг въпрос…

— Не виждам никаква разлика.

Просто не знае какво открива.

— Законите привнасят мита за наложената промяна. Ново и светло бъдеще ще настъпи благодарение на този или онзи закон. Сиреч, подсилват бъдещето… Докато за правилниците се вярва, че действат в полза на миналото.

— Вярва ли се?

Не обича и тази дума.

— Във всяка инстанция действието е илюзорно. Също като създаването на комисия за проучване на даден проблем. Колкото по-голяма е комисията, толкова повече предварителни становища се наслагват върху проблема.

Внимателно! Наистина го мисли, прилагайки го спрямо себе си.

Лусила настрои гласа си във възможно най-търпима гама: — Живеете с увеличено изображение на миналото, а се опитвате да разберете някакво непознато бъдеще.

— Не вярвам на погледа в бъдещето.

Ох, и как още вярва! Най-после се разкри. Ето защо ни оставят живи.

— Дейма, моля те да разбереш: винаги нещо бива извадено от равновесие, когато ограничаваш себе си с тесен обръч от закони.

Видя ли! Не настръхна, въпреки че отново се обърна към нея с „Дейма“.

Столът на височайшата почитаема мама изскърца, когато тя се размърда:

— Законите са нужни!

— Нужни ли? Опасна мисъл.

— Как да те разбирам?

Кротко. Чувства се заплашена.

— Необходимите постановления и закони не ти позволяват да се приспособиш. И в края на краищата всичко се срутва. Също като банкери, които мислят, че купуват бъдещето: „Власт, докато съм жив! А моите потомци да вървят по дяволите!“

— Какво правят за мен наследниците ми?

Не го казвай! Погледни я. Реагира като нездравомислещ. Нека вкуси нещо друго.

— Почитаемите мами започнаха като терористи. В началото с удоволствие прибягвате към бюрократични действия, а после и терорът се превръща в едно от любимите ви оръжия.

— Стреляй, след като си го извадил! Но не, ние сме бунтовници. Терористи ли? Прекомерно хаотично изглежда…

Обича думичката „хаос“. Добре определя всичко, което е отвън. Дори не те запита откъде знаеш как са започнали. Очевидно приема загадъчните ни възможности.

— Не е ли странно, Дейма… Никаква реакция — продължавай!

— …вмъкването на бунтовниците в предишните модели веднага щом победят? Това не е капан, заложен на пътя на всяко управление, а по-скоро заблуда, която очаква спечелилия властта.

— Ха! А аз мислех, че ще ми кажеш нещо ново. Отдавна ни е познато: „Властта корумпира. Абсолютната власт корумпира всичко около себе си.“

— Грешиш, Дейма. Има нещо, което е по-фино, но прониква много по-дълбоко — властта привлича склонните към корупция.