Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

Баронът се отпусна на седалката и потисна нетърпението си. Радваше се, че току-що откритото съкровище е далеч от досадни чужди погледи, от имперските чиновници или служителите на ПОСИТ с техните дваж по-досадни архиви. Защо императорът, онзи изкуфял дъртак Елруд IX, трябва да научава до последната проклета дреболия как Харконен добиват подправката на Аракис. С помощта на грижливо обработени доклади и подправени счетоводни отчети — е, и с подкупи, разбира се — баронът съобщаваше на намиращите се далеч от планетата надзорници само онова, което искаше да узнаят.

Пилотът явно беше притеснен, че трябва да се грижи за толкова важен и избухлив пътник. Усили подаваната от двигателите мощност. Провери отново данните на картографската холограма и се взря напрегнато в очертанията на пустинния терен, прострял се до хоризонта.

Баронът също бе огледал холограмите и остана недоволен от липсата на подробности. Как някой би могъл да се ориентира в тази пустош, напомняща му за зараснала гигантска рана? Как е възможно планетата, която е толкова важна за икономическата устойчивост на Империята, да остане на практика непроучена? Поредната немарливост на онзи слабак, по-младия му полубрат Абулурд.

Но Абулурд вече не беше тук и сега той, Владимир Харконен дърпаше конците. „Аракис сега е мой и ще подредя всичко както трябва.“ Веднага след завръщането в Картаг щеше да възложи на хората си задачата да направят нови проучвания и да съставят по-добри карти. Стига онези демони, свободните, да не изтребят преди това картографите и да не унищожат опорните им бази.

От четиридесет години този пустинен свят беше квазифеодално владение на рода Харконен — политическо назначение по волята на императора и с благословията на могъщия ПОСИТ, Почтения съюз на инициативните търговци. Мрачна и неприятна планета, Аракис си оставаше една от най-важните скъпоценности в имперската корона.

Но след смъртта на Дмитрий Харконен, бащата на сегашния барон, императорът — вероятно поради умствената си немощ — предаде властта в ръцете на мекушавия Абулурд. За някакви си седем години некадърникът почти съсипа добива на подправка. Печалбите намаляваха стремително, защото Абулурд всъщност бе отстъпил контрола на контрабандисти и саботьори. Накрая изритаха позорно този тъпа нар и го прогониха без никаква титла на Ланкивейл, понеже дори той не би могъл да навреди кой знае колко в отдавна уреденото местно производство на кожи от мъхнати китове…

Незабавно след като му повериха Аракис, барон Владимир Харконен се зае да преобърне всичко. Имаше намерение да заличи злощастното наследство от грешки и нелепи решения.

В цялата Империя само Аракис — макар мнозина да смятаха назначението на този същински ад по-скоро за наказание, отколкото за някакво служебно израстване — си оставаше източник на незаменимия меланж, струващ повече и от най-рядката скъпоценност. Повече дори от водата в един изпепелен от жегата свят!

Без меланж космическите полети биха станали невъзможни… а без междузвездните превози Империята би се разпаднала. Подправката даваше дълголетие, съхраняваше здравето и внасяше тръпка на жизненост във всекидневието. Баронът я използваше умерено и я ценеше много. Разбира се, тя предизвикваше и страшно пристрастяване, затова цените си оставаха главоломни…

Бронираният топтер прелетя над назъбена планинска верига, прилична на натрошено чене с изгнили зъби. В далечината вече се виждаше прашният облак, издигнал се като наковалня в небето.

— Ето я и групата за добив, господарю барон.

Няколко черни точици се спуснаха с бързината на соколи и много скоро се превърнаха в щурмови топтери, закръжили в безцветните висини. Комуникаторът изпищя и пилотът побърза да предаде идентификационния код. Наемниците, които бяха получили строги заповеди да отпъждат всякакви натрапници, се върнаха на защитните си позиции.

Докато родът Харконен поддържаше у останалите илюзията за напредък и нарастващи печалби, не беше невъзможно Космическото сдружение да не научава за всяко ново находище. Същото се отнасяше за императора и ПОСИТ. Баронът смяташе да задържи за себе си добитата тук подправка и да я добави към огромните си запаси.

След проточилата се с години немощ на Абулурд, ако постигнеше дори половината от онова, на което беше способен, ПОСИТ и Империята пак щяха да виждат само набиващото се на очи подобрение. Грижеше ли се всички те да са доволни, едва ли щяха да забележат как присвоява с размах; не би им хрумнало и да заподозрат за тайните му хранилища. Е, разкриеха ли го, можеше да се изложи на голяма опасност… но барон Владимир Харконен знаеше как да се опази от любопитните погледи.