Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

Тъй като изпълнихме своята част от договора при условията, за които се споразумяхме, с настоящото ви уведомяваме, че очакваме ПОСИТ да преведе съответната сума в централата на нашата банка на Свързващия възел.

От верноподаника сиридар-барон Владимир Харконен, планетарен губернатор на Аракис, официален предводител на династията Харконен и владетел на Гайъди Прайм, Ланкивейл и съюзните им планети

Позволете ми още веднъж да заявя своята твърда решимост да ви служа вярно на пустинната планета Аракис. Трябва да призная със срам, че през седемте години след смъртта на нашия баща моят лишен от способности полубрат Абулурд допусна да се появят затруднения в производството на подправката. Загубите на оборудване бяха прекалено високи, а доставките на меланж спаднаха до отчайващо равнище. Като се знае зависимостта на Империята от меланжа, това можеше да има твърде сериозни последствия. Бързам да ви уверя, че нашият род предприе необходимите мерки, за да подобри положението — Абулурд бе освободен от задълженията си и прехвърлен на планетата Ланкивейл. Благородническата титла му бе отнета, но е възможно да заслужи впоследствие управлението на известна част от фамилните ни владения.

Аз вече се занимавам лично с делата ни на Аракис и ви гарантирам, че ще използвам необходимите средства — пари, воля и железен юмрук, — за да достигне или да надмине производството на меланж предишните рекордни равнища.

Както вие мъдро изтъкнахте — потокът от подправка не бива да секне!

Жилавото мускулесто тяло на барон Владимир Харконен се гърбеше на предната седалка до пилота на орнитоптера. Баронът се взираше с въгленочерните си очи през разядения и надраскан стъклопласт и вдишваше всепроникващата миризма на прахоляк и пясъци.

Бронираният топтер летеше високо над безмилостните дюни, от които бялото слънце на Аракис се отразяваше почти заслепяващо. Напеченият пейзаж, който сякаш съскаше в жегата, заплашваше да прогори очните ретини на височайшия пътник. Цялата местност наоколо, дори и небето, бяха лишени от цвят. Нищо не успокояваше погледа.

„Адско място.“

Искаше му се да се е върнал в индустриалния уют и цивилизованата сложност на Гайъди Прайм, средищния свят на рода Харконен. А дори и принуден да остане тук, би могъл да си намери къде-къде по-приятни занимания в местната родова резиденция в град Картаг — развлечения, с които да задоволи поне отчасти страстната си натура.

Но добивът на подправката имаше предимство пред всичко. Винаги. Особено огромно находище, за каквото бяха докладвали неговите търсачи…

И в тясната кабина-баронът се бе наместил удобно и уверено, без да обръща внимание на друсането и люшкането от въздушните течения. Механичните криле на топтера махаха с ритъма на оса. Тъмната кожа на дрехата му се опъваше около стегнатите гръдни мускули. Макар да бе прехвърлил четиридесетте, все още не губеше порочната си хубост. Червеникаво-златистата му коса беше подстригана и сресана според строгите изисквания, за да подчертае възголемичкия перчем. Кожата му беше гладка, високите скули се очертаваха добре под нея. По врата и дори по челюстите му играеха жилести мускули, които бързо се превръщаха в свирепа гримаса или сурова усмивка според обстоятелствата.

— Колко още остава дотам?

Стрелна с кос поглед пилота, който явно се изнервяше.

— Находището е в дълбоката пустиня, господарю барон. Всички данни сочат, че е един от най-богатите залежи, открити досега.

Крилатата машина се разтресе при навлизането във възходящ горещ поток над масив от оголен черен базалт. Пилотът преглътна тежко и съсредоточи цялото си внимание в управлението на орнитоптера.