Роналд Хан - Кървавата крепост

Как трябваше да реагира? Носферът без съмнение му беше поставил въпрос. Мат се чувстваше, сякаш го беше ритнал кон. Имаше един-единствен изход от това тягостно положение.

Но когато ръката му се плъзна към меча, от другата страна на коридора някой дръпна друга завеса и излязоха още двама забулени — и двете жени.

Ситуацията беше призрачна. Мат стоеше мълчаливо, докато в главата му кръжаха странни мисли.

— Гна’ре д’фаагх? — продължи мъжкият кръвопиец. Очите му се присвиха в тънки цепки. И отново Мат не беше в състояние да отговори.

Изглежда, носферът имаше ужасно предчувствие, че чужд човек се е промъкнал в царството им. Дали бяха открили трупа на онзи тип, когото Голан простреля?

Физиономиите на тримата носфери станаха заплашителни. Няма и секунда по-късно и измъкнаха в синхрон мечовете си. Мат отскочи крачка назад и извади своя от ножницата.

— Чуйте — изръмжа той на родния си език, докато синьозелените му очи мятаха мълнии. — Знам, здравата съм го загазил и вероятно веднага ще ме нарежете на парчета. Но един или двама ще замъкна със себе си!

Забулените мрачно изръмжаха и размениха бързи погледи. Тогава една от жените нададе пронизителен писък, от който Мат разбра, че това е сигналът за нападение. Трите фигури се нахвърлиха върху него с блеснали остриета, а Мат вдигна меча си, за да се отбранява.

Изскачаха искри, когато издрънчаваше стомана върху стомана. Мат още след няколко секунди изпадна в голяма беда. Нямаше никакъв опит с този вид оръжия. Въпреки това искаше по възможност да продаде скъпо живота си. И беше изумен, когато една от носферите му направи предложение.

— Откажи се! — изграчи тя на някаква ужасяващо изкривена версия на езика на миланите. — Предай се, тогава Якобо ще реши какво да прави с теб!

Мат отстъпи още крачка назад и в отговор й нанесе удар по дясната ръка, така че оръжието й с дрънчене се стовари на пода. Светкавично постави крака си върху острието му и го тласна зад себе си. Същевременно отрази един удар на втората жена. Острието издрънка по протежение на меча й, улучи главата й и разцепи кожената маска. Мат видя лицето й. Беше като мъртвешки череп, покрит със суха, напукана кожа.

За части от секундата Мат остана като парализиран от видяното. Жената изкрещя и се обърна уплашено с присвит крак. Преди Мат да успее да реагира, един ритник го улучи в корема. Той залитна назад и удари тила си в стената. Незабавно две остриета се озоваха до гърлото му и го обрекоха на неподвижност.

На Мат му се стори, че сърцето му спира да бие, когато една ръка се опря на рамото му. Костеливи пръсти болезнено се впиха в месото му. Бяха студени като лед. Очите на забулените, изглежда, излъчваха аленочервен блясък.

Двама други носфери нахълтаха в коридора с обнажени мечове. Сграбчиха Мат, стовариха го на пода и завързаха ръцете му на гърба. После го повлякоха по стълбището нагоре и го хвърлиха върху изтъркан килим в някакво голямо, осветено от огъня на камината помещение.

Мат стискаше зъби. Беше провалил работата! Сега край на всичко. Аруула щеше да свърши в робство. Носферите щяха да се нагостят с кръвта му. И ако с това върволицата от нещастия не свършеше, в полунощ отново щеше да възкръсва от мъртвите, щеше да изпитва ненаситна жажда за кръв и щеше да се страхува от кръстове, чесън и дървени колове.

Да не би нещо да липсваше? Ах да: сребърните куршуми.

— Кой си ти? — изкрещя един забулен, който танцуваше около него като дервиш.

Мат с голямо усилие повдигна глава. Маската на питащия носеше числото нула. А гласът му се стори познат на Мат някъде го беше чувал. Но не това беше, което в крайна сметка привлече вниманието на Мат.

На колана му висеше мечът на Аруула! Матю би го различил между десетки други. Вероятно този тип знаеше какво е станало с нея!

Другите носфери се бяха наредили до стената и внимателно слушаха разпита. Номер нула вдигна Мат и смъкна маската от лицето му.

— Северен човек? — каза той, когато видя косата на Мат. Изглеждаше като ударен от гръм.

Мат бързо премисли. Не знаеше какви са северните хора, но предположи, че под това Нулата има предвид мъжете от Севера.

Също и Швейцария се намираше на север. Може би носферът предполагаше, че в негово лице вижда някого от мъжете, които очакваха тук. Това можеше да бъде шансът му да обърне всичко към добро.

— Имам тайна мисия — каза той приглушено. — Ако ще говоря, ще е само пред господаря на крепостта. Пред Якобо!

Носферите при вратата изгрухтяха и изпръхтяха и направиха жестове, които останаха скрити за Мат.