Роналд Хан - Кървавата крепост

Но очевидно отсъствието им не беше открито. Мат и придружителят му незабелязано се вмъкнаха във вътрешния двор.

Този път минаха през друг вход в сградата. Голан откри едно водещо надолу стълбище, по което бързо слязоха. В края му стигнаха до врата, която, в противоположност на повечето си посестрими, изглеждаше добре поддържана. Върху нея Мат откри избледнял символ за високо напрежение.

Озоваха се в помещение около двайсет квадратни метра, от което водеше друга врата и по чиито стени бяха окачени сивите кутии на изгърмели монитори. Останките от командни възли, огромни бобини, електрически табла и компютри подсказаха на Мат, че се намират в генераторна зала. Но не всичко тук се беше разпаднало!

Отначало Мат помисли, че се е заблудил, когато забеляза движение по някои от индикаторите. Но категорично беше така — части от съоръженията работеха! От целия технически скрап някой беше скърпил един функциониращ генератор за електрически ток! Което пък обясняваше електрическото осветление около блока.

„Но кой, по дяволите, можеше…“

Мат не успя да довърши мисълта си.

Когато Голан отвори вратата към съседната стая, пред него застана някакъв носфер, сякаш изникнал от земята. Върху маската му беше изписано челото 31. Голан вдигна арбалета, но Номер 31 беше по-бърз. Сграбчи дясната ръка на младия мъж, изви я и Мат чу ужасното изпукване.

Голан извика сподавено. Изпусна арбалета от ръцете си, самият той се стовари на колене. Кръвопиецът измъкна меча си от колана и го вдигна, за да разцепи черепа на Голан.

Очевидно до този момент не беше забелязал Мат. Затова щеше да му е последното, което щеше да види през живота си.

Мат изскочи в зрителното му поле с вдигнат в ръката нож. Главата на носфера подскочи. Около устата му се очерта учудване. С този израз на лице отиде в смъртта си, когато армейският нож на Матю се заби до дръжката в челото му.

Номер 31 се блъсна с хъркане в Голан и се стовари на пода. Голан болезнено изстена, когато онзи при падането си докосна ръката му.

С един скок Мат се озова до него. Коленичи до бойния си другар.

— Какво стана?

Голан беше мъртвешки блед.

— Изкълчи ми рамото…

Мат тихо изруга. Само това им липсваше. Нямаше и най-бегла представа какво трябва да направи, за да намести рамото. В тези неща беше безпомощен като дете. А за бърз курс по медицина беше твърде късно, защото бе пропуснал последния срок още преди няколко столетия…

Въпреки това се опита — и бързо изостави работата, когато Голан измъчено изкрещя. Проклета гадория!

— Чуй, Голан — каза Мат. — Не мога да ти помогна. А с травмата не можеш да продължиш нататък. — Помогна му да стане. — Иди в селото. Там някой може да ти помогне.

— Отивам без желание — каза Голан с пребледняло лице. Но имаш право. Така само ще съм ти в тежест. — Погледна Мат. — Но ще се върна. Разчитай на мен.

Мат го потупа по здравото рамо.

— Знам. Ти си храбър момък.

Голан още веднъж кимна и потегли по обратния път. Когато стъпките му по стълбището нагоре заглъхнаха, Мат се обърна към мъртвия Номер 31. Приклекна до фигурата, измъкна ножа, по който почти не беше полепнала кръв, и свали кожената маска. Когато съзря лицето на кръвопиеца, което изглеждаше като полуразложено, трябваше да се сдържи да не избълва последния си обяд.

Помъчи се да не се вглежда много, докато разсъбличаше мъртвия.

Както установи, гръдната черупка беше от хитин като при андроните. Някаква примитивна защитна жилетка. Значи затова стрелите проникваха само до няколко сантиметра.

Мат се изхлузи от дрехите си, натрупа ги в едно покрито с пластмаса стенно шкафче и навлече нещата на носфера.

Когато постави маската на главата си, в първия момент си помисли, че ще се задуши, но след известно време свикна с нея. Най не му харесваше, че нямаше къде да скрие снаряжението си — облеклото беше твърде тясно за тази цел. Можеше да разчита единствено на предположението, че в тази дегизировка няма да му е нужно. И така, той набута пистолета, бинокъла и ножа също в шкафчето, препаса меча на убития и тръгна.

Изкачи се по някакво стълбище, мина без проблеми из крепостта и се запозна с мястото. При това се стараеше по възможност да избягва другите носфери.

По едно време се озова в помещение, заето с железни стелажи и леко ръждясали инструменти. Останки от мотоциклети бяха наредени до стената. Във всеки случай в първия момент Мат си помисли, че става дума за скрап.

После разбра, че машините просто не бяха напълно готови. Тук някой от стари части сглобяваше работещи мотоциклети! Същият ли, който беше привел в изправност генераторната зала?