Роналд Хан - Кървавата крепост

Кух като кулите се чувстваше и Даман, който отдавна не разполагаше с никаква власт.

Трябваше да предприеме нещо. Трябваше да свали Якобо. В момент, когато беше непредпазлив. Например когато се бореше срещу невидимите демони. Когато въртеше очи и говореше на неразбираемия език, приписван на пратениците на мрачните богове.

Но сам трябваше да го спре. Вече не можеше да се довери на поданиците си. Обещанията на Якобо да ги дари с вечен живот ги бяха направили колебливи. С подозрение следяха всяка стъпка, която Даман правеше. Якобо беше техният спасител.

Даман се заразхожда наоколо. Погледът му се плъзна по бедното му жилище и се спря върху многото ножове, окачени на стената в кожени кании.

Забрави мъртвата флегге и ненаситния андрон и се промъкна до оръжията безшумно като тарак. Лъскавата стомана беше прастара. Остриетата бяха назъбени, но удобни за държане. Взе един средно голям нож и го изпробва колко е остър.

Да, добре. Представяше си как ножът се забива във врата на Якобо, вече дори чуваше хрущенето, което щеше да последва, когато се завърти в месото му.

Духът му беше изпълнен с омраза. Беше твърдо решен да се бори за наследството си.

Командир Матю Дракс от месеци не беше слушал гласа на Джон Ленън, затова се изненада, че тази сутрин го събуди. Отвори едно око, за да прониже с поглед будилника. Но нямаше никакъв будилник. Не лежеше и в леглото си във въздушната база в Кьопеник, а на пода на вонящо, препълнено с мръсотия и леденостудено помещение.

Над него се беше надвесила космата фигура, която категорично не беше Джон Ленън. Ако човекът въобще някога се е занимавал с музика, вероятно е било при Прити Тингс. Този тип изглеждаше като Вив Принс. До него беше коленичила Рива, дъщерята на Тооно. Двамата изглеждаха пребледнели и уплашени.

— Маддракс? — прошепна тихо Голан.

Изведнъж си спомни всичко. Опипа пулсиращия си череп. През един прозорец навлизаше сива светлина. Изглежда се развиделяваше.

— Колко време бях в безсъзнание? — попита на английски и когато Голан го погледна безпомощно, доколкото успя, повтори въпроса на езика на странстващите народи.

Лицето на Голан не се проясни кой знае колко.

— В безсъзнание ли? — прошепна той.

— В несвяст.

Но естествено храброто момче от село нямаше представа за часовете на денонощието. Мат се отказа. Прецени, че е лежал в безсъзнание около четири часа, ако не и повече.

На тавана имаше дупка. За щастие се намираше плътно до края на обкованата с безброй летви стена, така че по нея бяха успяли да слязат Голан и Рива. Намираше се в някаква стая.

„Е, не е като в хотел «Валдорф-Астория», но се понася.“

За щастие обитателят й, изглежда, е бил на пост. Може би е взел участие и в някаква експедиция на кръвопийците. Във всеки случай не можеха да останат тук.

— Разузнах наоколо — каза Голан и посочи с арбалета си към пода. — Тук има много празни помещения. Остави арбалета и простря ръце, за да покаже на Мат колко големи са помещенията.

Матю беше впечатлен.

— А отдолу има изби — продължи Голан. — Големи изби…

— Огромни изби ли? — попита Мат.

— По-скоро със средна големина — отвърна Голан. Тогава очите му просветнаха. — Но намерих изход, който се свързва с голямата шахта, където бяхме в самото начало. — Беше направо ентусиазиран. — Не там, където е охлювът. В обратната посока.

— Чудесно — каза Мат. — Тогава ние върви сега там и промъкваме се на открито. Трябва заведем Рива при баща й.

— Още ли е жив? — рече Рива зарадвана. — Слава на Вудан!

Прибраха оръжията си и тръгнаха. Голан вървеше отпред.

В коридора пред вратата на жилището стената беше пробита към съседната сграда и както Мат видя със собствените си очи и чу от устата на Голан, очевидно цялата крепост се състоеше от жилищни и търговски сгради.

Малко след това прекосиха мраморната зала на някаква банка. На ръждясалата врата на трезора беше гравиран надписът „Банко национале“. Беше широко разтворена. Трезорът служеше за складово помещение. В него бяха натрупани чували, сандъци и пластмасови бутилки.

Минаха също и през някогашна градска библиотека, както Мат прецени по ценните от културна гледна точка стенописи. Натрупаните тук в по-раншни времена книги навярно са послужили за паленето на огън по време на продължилата столетия зима, последвала сблъсъка с кометата, защото металните стелажи бяха празни.