Роналд Хан - Кървавата крепост

Мат не знаеше отговора. Съществото изглеждаше като чудновата кръстоска между охлюв и акула. Дявол знаеше какви още мутанти обитаваха това място.

— Не знам какво е това, Голан — каза най-сетне той. — Но няма нас докопа, защото то бавно. — Огледа се. — Аз предлага ние продължи търсене по пътя към крепостта.

Голан кимна. Беше пребледнял като мъртвец. На светлината на запалката Мат видя, че кожата по лицето му беше настръхнала.

Хвърли поглед назад в тръбата. Слузестото, пулсиращо нещо тъкмо излизаше навън. Четири, дебели колкото ръка пипала шареха любопитно наоколо. Толкова на темата мудност.

Голан повърна. Тогава усети, че Мат го дърпа и побягна след него.

След малко стигнаха до три хлъзгави стъпала, които водеха нагоре. През една врата стигнаха в някакво мизерно помещение и с общи усилия затвориха зад себе си дървения капак. Голан потърси опипом запънката и я постави.

— Да се надяваме, че не сме допуснали някаква грешка! каза. — Загазили сме!

Мат се огледа в сгряното с мъждива светлина квадратно помещение. Грубите, измазани с бяла глина стени се прекъсваха от друга дървена врата. Нямаше прозорци, само на високия повече от пет метра таван съгледа отвор, от който проникваше бледата светлина.

Върху глината бяха изписани картини, почти като пещерните рисунки на праисторическия човек, но по-детайлни. Мат се приближи с любопитство, щракна запалката и заразглежда изображенията. Видя страховити сцени от живота на носферите: ужасяваща процесия, която водеше през руините полуголи, уплашени хора. На шиите си носеха железни обръчи, от които висяха вериги. Забулени хора ги държаха здраво. На следващата картина процесията се движеше към катедралата, където с прострени ръце ги очакваше върховният жрец с лице, подобно на гол череп. Третата картина представяше нещо като литургия. Опиянено множество танцуваше около намиращите се в клетките хора. Мушкаха с оръжия пленниците, които лежаха в собствената си кръв и отчаяно се опитваха да избегнат остриетата на мечовете. Стръвно като вампир, първожрецът беше впил зъби в гърлото на една от жертвите.

Някакъв шум от хлъзгане накара Мат и Голан да се стреснат. После дочуха скърцане, като че някъде се отваряше врата. Огледаха се. Все по-силно се чуваха стъпки, които отначало се приближаваха и после пак се отдалечаваха. Мат чу тих плач.

— Какво е това? — прошепна Голан. Вдигна арбалета си. Трепкащата светлина на запалката се местеше наоколо и на отсрещната стена освети дървената врата. Мат не се съмняваше, че шумовете бяха дошли оттам.

„Аруула?“

Изправи се пред вратата и сграбчи дръжката на ключалката. Вратата беше напълно изгнила. Пантите се счупиха, когато Мат я дръпна. Вратата падна в помещението и вдигна облак мръсотия.

До тях достигна вик, който накара кръвта в жилите им да се смрази.

— Рива! — извика Мат.

Дъщерята на Тооно стоеше недалеч от тях в един мръсен коридор на изба и се бореше с някаква тъмна фигура. Когато тя отново извика за помощ, Мат се втурна напред.

Рива се опитваше да се измъкне от ноктите на мършавата фигура, чието лице Мат не виждаше. Забуленият издаде отвратителни звуци, когато съгледа Мат и Голан. Мигновено пусна Рива. Дрехите й бяха разкъсани. Тя падна на мръсния под. Нейният преследвач се обърна с фучене към натрапниците и посегна към меча си.

— Голан! — извика Мат. — Стреляй!

Голан реагира с прецизността на снайперист. Арбалетът му трепна. Зънг! Стрелата изсвири във въздуха и улучи гърдите на забуления, но не проникна достатъчно дълбоко. Това почти не затрудни движенията на облечения в кожи мъж. Острието на меча му вече свистеше във въздуха.

Голан избълва някакво проклятие, постави следващата стрела и я изстреля. Тя се заби в бедрото на звяра.

Мат използва момента, сграбчи Рива за рамото и я издърпа от опасната зона. Голан поставяше вече трета стрела в оръжието си.

Забуленият се обърна да побегне и така стрелата улучи гърба му. Този път изчезна почти изцяло в тялото на носфера. Фигурата нададе нещо като гъргорене, направи още няколко крачки и тогава се стовари на пода.

— Маддракс? — Рива скочи към него като дете и уви ръце около врата му. — В името на Вудан, как се радвам да те видя! Избухна в плач. — Ах, тук е ужасно! Исках да избягам, но… Посочи лежащата на пода фигура. — Могат да подушват хората! — Посочи шията си. — Искаше да ме ухапе!

Мат внимателно отстрани ръцете й от себе си.

— Разкажи какво видяла — каза той. — Къде други затворници?