Роналд Хан - Кървавата крепост

— И аз се радвам да ви видя, докторе — каза Мат с хаплив тон и тайно си измисли няколко ужасни начина за мъчения за Смайт.

Сега разбра и кой беше привел в действие генераторите и мотоциклетите. Без съмнение Смайт беше технически гений. Ала често гениалността и лудостта стояха плътно една до друга. Как другояче можеше да се обясни онова, което Смайт беше създал тук: режим на ужас, който бе отклонил носферите от традиционния им живот и ги бе превърнал в убийци и търговци на роби.

Смайт направи някакъв жест с дясната си ръка. Двама носфери изскочиха, сграбчиха Мат и го тикнаха на един тежък стол, за чиито облегалки го завързаха.

— Каква игра играете, Смайт? — попита Мат приглушено. Какво ще стане, когато приключите? И какво сте направили с Аруула?

— Аруула ли? — прошепна Смайт. — Онази варварка? Ти… я познаваш? — Тогава внезапно се обърна уплашено. Погледът му заискри като на луд. — Скоро ще й бъде оказана велика чест. — Изправи се пред Мат и триумфално подпря ръце на хълбоците си. Отново се разкиска и Мат усети, че космите по ръцете му настръхват. Смайт не само се държеше като побъркан — наистина се беше побъркал! Какво ли е станало след като катапултира от самолета? Трябва да са се случили ужасни неща, които са объркали духа му.

Мат почти чувстваше нещо като състрадание към него. Но само почти. Преди всичко Смайт беше… опасен!

— Какво възнамерявате да правите с Аруула? — Не можеше да попречи на гласа си да потрепери.

— Ще я направя майка — каза Смайт. — Прамайка на една нова раса.

Мат се опита спокойно да срещне погледа му. Разбра, че не помагаше, ако му отвръща със същата монета. По този начин само щеше още повече да настрои учения срещу себе си. Трябваше да потърси начин да му въздейства спокойно и решително. Както обикновено се постъпва с психично болни.

Всъщност винаги беше знаел, че Смайт не е с всичкия си. Още когато го видя за пръв път на един брифинг в главната квартира на НАТО в Брюксел. Професор д-р Смайт тогава настояваше напълно сериозно в американските противоатомни бункери да се настанят само хора с академична степен и коефициент на интелигентност поне сто и четирийсет, заедно с компютри и носители на информация, на които е запаметено знанието на човечеството. И с провизии поне за четири години — за да се запазела цивилизацията. Предложение, което естествено не намери положителен отзвук сред участниците в конференцията.

— Смайт! — каза Мат настойчиво. — Знаете ли какво се е случило със Земята? След сблъсъка с кометата самолетът стана неуправляем. Спомняте ли си?

— Миналото е мъртво — каза Смайт с невротично потръпващо лице. — Но ще настъпи нова ера! Ерата на носферите! Посочи облечените в кожи мъже при вратата. — Местната раса има интересни паралели с вампирите от света на легендите започна да поучава той, — но нямат техните способности. Те са само едни жалки мутанти, чиито червени кръвни телца се разпадат толкова бързо, че страдат от непоносимост към светлината и трябва да пият кръв, за да не загинат. Но не са способни на метаморфоза и тяхното ухапване не предизвиква вампирясване на жертвата!

Вампирясване ли? За Бога — Смайт беше превъртял повече, отколкото Мат си мислеше. Какво, по дяволите, целеше той?

Професор д-р Смайт размахваше ръце пред носа на Мат.

— Избран съм от съдбата да им помогна да постигнат истинската си сила! — изкрещя той. — Ще им създам прамайка, която ще роди перфектна раса! Раса, която ще може да господства след тази мрачна епоха. Начело с мен като техен крал! Спря пред Мат и го погледна триумфално. — Разработих формула, която може да унищожи проклятието, което блокира истинското предназначение на носферите! От тялото на Аруула ще формирам съда, който чрез съчетанието си с носферите ще произведе истински вампири! Веднага щом пристигнат необходимите есенции.

Матю Дракс изтръпна до мозъка на костите си. Дали Смайт страдаше от остра самозабрава или не — ако се позволеше на този мъж да следва плановете си, беда и смърт очакваха страната. Все едно дали така наречената му формула щеше да функционира или — не.

За момент изглеждаше, като че ли Смайт искаше да се отклони, за да продължи работата си. Като че ли на моменти забравяше за пленника си. Но тогава се осъзнаваше и отново се обръщаше към Матю. Устните му се изкривиха в гримаса.

— От самото начало знаех, че кометата служи на висша цел — изхриптя той. „Кристъфър-Флойд“ ме запрати от миналото в бъдещето, за да възвестя нова епоха в историята на човечеството! И никой няма да ми попречи в това, командир Дракс! Нито вие, нито BBC на САЩ!