Роналд Хан - Кървавата крепост

— Якобо си почива — каза Нулата и физиономията му подсказваше, че господарят му в никакъв случай не бива да бъде смущаван. — Аз съм неговият заместник Даман. Ще трябва да се задоволиш с моята компания.

Естествено! На Мат му се отвориха очите. Този тук беше типът, който дискутираше с Якобо и който беше наруган от него. Отношенията между господар и слуга, изглежда, не бяха от най-добрите. Може би Мат щеше да се възползва и от това обстоятелство…

Аруула гледаше втренчено в трепкащите синьочервени пламъци на огъня. Дебелите цепеници пращяха и пукаха и варварката трябваше да внимава да не се загуби в езичетата на пламъка. Ако искаше някога да избяга от тази крепост, трябваше да остане бдителна, винаги готова да използва и най-малката възможност.

Но шансовете й стояха зле. Уплашените и пронизителни гласове на другите жени и момичета отдавна й дадоха ясно да разбере, че всички тях ги заплашваше съдба, която никому не пожелаваше — може би с изключение само на коварните тараци. Пленниците или бяха като парализирани от страх, или полупобъркани. Почти всички очакваха, че ще умрат от ужасна смърт.

През повечето време Аруула мислеше за Маддракс, за мъжа със светлите коси, който беше станал неин спътник. Мъжът, който не искаше в негово лице да вижда някакъв бог и който въпреки това беше повече от всеки друг човек, когото досега бе срещала. Много го обичаше. Дали пак някога щеше да го види?

Аруула седна изправено пред огъня в камината, прибра коленете си, обгърна ги с ръце и наведе глава. Това беше позата, която винаги заемаше, когато се ослушваше.

Концентрира се. Известно време не се случи нищо, търсещият й дух блуждаеше безцелно из крепостта. Докосна духовете на някои носфери, но се отдръпна ужасена от диващината и кръвожадността им. Тогава откри дух, който беше по-различен. Вече се надяваше, че се е натъкнала на Маддракс, но беше принудена да разбере, че до нея достигат мислите на явно болен дух.

Като в завихрена мъгла виждаше облечената в черно фигура на Якобо, който се въргаляше на постелята в разкошно и обзаведено с чужди неща помещение. По челото му бяха избили едри капки пот. Сънищата му предизвикаха главоболието на Аруула. Чувстваше се преследван от огнени очи, които го гледаха втренчено от някакво гнездо на герули. Страхът от лица с демонични черти го разтърсваше до мозъка на костите му. Духът му не желаеше да ги вижда и Аруула напълно го разбираше.

И тя съзря очите на чуждите демони и се стресна от отвращение и ужас. Призрачните фигури се кискаха и се приближаваха към нея, защото сега гледаше от перспективата на Якобо. Той закри лицето си с ръце. От високото му легло фигурите го дърпаха в бездната, но изведнъж в ръката му се озова черна пръчка, която извади от дрехата си. Аруула възприе понятието, без да го разбира: „електрошокова палка“.

Пръчката избълва пращящи синьобели светкавици, които улучиха мрачните създания и ги завихриха във въздуха, докато накрая останаха да лежат, потръпвайки на пода.

Фигурите пълзяха, стенейки наоколо. Якобо сви ръце в юмруци и насочи пръчката към тях, така че те заквичаха като страхливи животни. Това, изглежда, харесваше на Якобо, защото внезапно фигурата му се изпъна. Беше разбрал, че има власт над своите мъчители. Изправи се и зае гордата поза на някакъв бог…

Но видението изведнъж избледня. Гнездото на герулите се разпадна. Якобо се събуди! Аруула бързо се отдръпна от духа му, обсебен от нереален страх. Би могъл да я открие.

Едва се беше освободила и долови нови, отдавна познати вибрации. Маддракс беше тук!

Потърси духа му с трескава радост и накрая откри спътника си в компанията на няколко носфери — което отново бързо помрачи радостта й. Очевидно и той беше затворник! Пред него стоеше забулен мъж с нула на челото и го слушаше. Даман, дясната ръка на Якобо!

— Аз съм Голан — казваше Маддракс в този момент. — Шпионин от планините в Суица.

Макар че Аруула не знаеше защо се представя за някой друг, реакцията на маскирания й подсказа, че новината го изплаши. Маддракс съобщаваше на Даман, че е тук, за да шпионира носферите. Орда от Суица под водачеството на някой си Рейто искала да отвлече робите и да убие господаря на крепостта.

Реакцията на Даман спрямо разкритието беше странна. Вместо да накаже Маддракс, отпрати другите носфери от помещението и внимателно заключи вратата зад тях. Тогава се обърна към Маддракс… и му предложи да мине на негова страна и да му помогне в борбата срещу Якобо. Срещу това Маддракс — респективно Голан — трябваше да му гарантира, че Якобо ще бъде убит.