Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Когато беше на височина около петдесет фута, тя даде сигнал на Руфо да спре спускането, изтегли сабята си и ме поздрави.

— Чудесно, герое мой!

И тримата носехме саби. Стар беше избрала една сабя за дуел с острие 34 инча… голяма сабя за жена, но и Стар беше голяма жена. Тя беше напълнила чантичката на колана си с лекарства — една злокобна предвидливост, прмислих аз, но в същото време разумна.

Аз също изтеглих сабята си и отвърнах на поздрава й. Засега рогатите духове не ме безпокояха, макар че някои, завършили обяда си или изтикани в страни от пиршеството, се въртяха в кръг и ме оглеждаха. После отново пъхнах сабята в ножницата и сложих стрела в лъка.

— Започни да се преместваш към мен, Стар. Нека Руфо те спусне още малко.

Стар прибра сабята си и даде сигнал на Руфо. Той внимателно я спусна на около девет фута над земята.

— Сега малко нагоре! — извиках аз.

Онези кръвожадни туземци ме бяха забравили; гледаха към Стар, особено тези от тях, които не бяха заети с дояждането на братовчеда Аби.

— Добре — отговори тя. — Имам въже, което мога да ти хвърля. Ще можеш ли да го хванеш?

— О! — Интелигентната ми любима беше наблюдавала моите маневри и беше помислила какво ще й е необходимо. — Един момент. Ще се опитам да отклоня вниманието им. — Пресегнах се през рамо и пипнешком преброих стрелите си — седем.

Бързо изстрелях три стрели — надясно, наляво и напред. Съвсем точно! Тълпата се втурна за прясно месо, сякаш й бяха отпуснали хуманитарна помощ.

— Хайде!

Десет секунди по-късно Стар беше в прегръдките ми и за части от мига получих за награда една целувка.

След нея слезе и Руфо, използвайки същата тактика, с цената на още три мои стрели и две, по-малки, на Стар. Щом се освободи, той започна да дърпа въжето надолу от скалата и да го намотава на колело.

— Остави това! — скара му се Стар. — Нямаме време, пък и е много тежко за носене.

— Ще го сложа в багажа.

— Не.

— Добро въже е — възрази Руфо. — Ще ни потрябва.

— Ако до мръкване не минем през тресавището, ще ти трябва плащеница. — Стар се обърна към мен. — Как ще се движим, милорд?

Огледах се. Вляво пред нас няколко типа продължаваха да се въртят в кръг, очевидно колебаещи се дали да се доближат. Отдясно над нас големият облак в подножието на водопадите беше изписал дъгоцветна дантела на небето. На около триста ярда пред нас се намираше мястото, където трябваше да влезем в гората, точно където започваше тресавището.

Слязохме по хълма подредени като плътен клин, аз отпред, Руфо и Стар отстрани, всички със заредени стрели. Казах им да извадят сабите, ако видят някой рогат дух на разстояние по-малко от петдесет фута.

Никой не се появи. Един идиот дойде точно срещу нас, на около сто фута, и Руфо го повали със стрела. Когато стигнахме до трупа, Руфо измъкна камата си.

— Остави го! — каза Стар. Изглеждаше нервна.

— Искам само да взема самородните метали и да ги дам на Оскар.

— И всички да бъдем убити. Ако Оскар иска самородни метали, ще получи.

— Какви самородни метали? — попитах аз, без да спирам.

— Злато, шефе. Тези нехранимайковци имат воденици като на кокошки, но поглъщат само злато. В по-старите от тях има може би двайсет, трийсет фунта. Изсвирих.

— Златото тук е нещо обикновено — обясни Стар. — И подножието на водопадите, вътре в облака, има гоним куп злато, измито през вековете. Заради него станат боеве между духовете и бандата на студената вода, защото духовете обожават да го кльопат и понякога се решават да влязат в облака.

— Още не съм видял никой от бандата на студената вода. — отбелязах аз.

— Моли се да не срещнеш — отговори Руфо.

— Трябва да тръгнем през тресавището — добави Стар. — Бандата не влиза в него и дори духовете не отиват толкова навътре. Въпреки изкривените им навън крака те могат да затънат.

— Опасно ли е това тресавище?

— Много — отговори Руфо. — Старай се да стъпваш точно върху жълтите цветя.

— Внимавай ти къде стъпваш. Как изглежда един гангстер от бандата на студената вода?

Руфо отговори замислен:

— Да си виждал някога човек, който е престоял удавен една седмица във водата?

Изоставих темата.

Преди да влезем в гората, наредих да се отпуснат тетивата на лъковете и всеки да извади сабята си. Точно вътре, под прикритието на дърветата, скочиха върху нас. Рогатите духове, имам предвид, не бандата на студената вода. Засада от всички страни, не зная колко бяха. Руфо уби четири или пет, Стар най-малко два, а аз се въртях наоколо, изглеждах активен, а всъщност се мъчех да уцеля нещо.