Робърт Хайнлайн - Линията на живота

Бидуел гневно изсумтя.

— Уиймс, ако не успеете да измислите нещо по-добро от това, Обединеното застрахователно дружество ще има нужда от нов юрисконсулт. Вече десет седмици, откакто изгубихте делото за възбраната, и сега онова нищожество рине пари с лопата. А през това време всяка застрахователна фирма в страната ще се разори. Хокинс, какъв е коефицентът на загубите ни?

— Трудно е да се определи, мистър Бидуел. Намалява с всеки изминат ден. Тази седмица изплатихме тринадесет големи полици и всички са изтеглени, откакто Пиниро възобнови работата си.

Слаб дребен човек заговори:

— Знаеш ли, Бидуел, ние в нашия „Застрахователен съюз“ не приемаме никакви нови молби, докато не проверим и не се уверим, че клиентите не са се консултирали с Пиниро. Не можем ли да си позволим да изчакаме, докато учените го разобличат?

Бидуел изсумтя.

— Ах, ти заклет оптимисте! Те няма да го разобличат. Олдридж, не можеш ли да приемеш фактите? Не знам как, но малкият дебеланко е открил нещо. Това е борба на живот и смърт. Изчакаме ли, ние сме загубени. — Той хвърли пурата си в един плювалник и захапа яростно нова.

— Махайте се всички оттук! Ще оправя тази работа, както аз си знам. И ти се махай, Олдридж! Застрахователният съюз може да почака, но Обединеното дружество — не!

Уиймс се окашля загрижено.

— Мистър Бидуел, вярвам, че ще се посъветвате с мен, преди да предприемете каквато и да била съществена промяна в политиката?

Бидуел изръмжа. Те напуснаха стаята един по един. Когато всички излязоха и вратата се затвори, Бидуел щракна ключа на ведомствения говорител.

— Готово — пуснете го да влезе.

Външната врата се отвори. На прага за миг се появи слаба спретната фигура. Преди мъжът да влезе, малките му черни очи обходиха набързо стаята, след което с бърза лека походка той пристъпи към Бидуел. Заговори му с равен, безжизнен глас. Лицето му остана безизразно, като изключим подвижния му кръвожаден поглед.

— Искали сте да говорите с мен?

— Да.

— Какво е предложението?

— Седнете и ще поприказваме.

Пиниро посрещна младата двойка на вратата на вътрешния си кабинет.

— Заповядайте, драги мои, влезте. Седнете. Чуствувайте се като у дома си. А сега ми кажете какво искате от Пиниро? Едва ли такива млади хора се тревожат особено за настъпването на сетния им час.

Откритото лице на момъка изразяваше леко объркване.

— Как да ви кажа, д-р Пиниро, аз съм Ед Хартли, а това е съпугата ми, Бети. Ние ще си имаме… тоест да, Бети очаква бебе и така…

Пиниро се усмихна любезно.

— Разбирам. Искате да узнаете колко дълго ще живеете, за да осигурите възможно най-добро бъдеще за малкото. Много мъдро. И двамата ли искате да се изследвате, или само вие?

Момичето отговори:

— Смятаме и двамата.

Пиниро й отправи лъчезарна усмивка.

— Добре. Съгласен съм да ви изследвам. Съществуват обаче известни технически затруднения в това ви състояние, затова ще мога да ви дам само някои сведения, а по-късно, когато бебето дойде, и повече. Сега, драги мои, заповядайте в лабораторията да започнем.

Той позвъни за медицинските им картони и след това ги въведе в лабораторията си.

— Първо мисис Хартли, моля. Застанете моля ви зад този параван и си свалете обувките и горните дрехи. Запомнете, аз съм възрастен човек, при когото се преглеждате така, както бихте се преглеждали при лекар.

Той се обърна и се зае с настройването на апарата си. Ед кимна на жена си, която се мушна зад паравана и се появи отново почти веднага с облекло, състоящо се само от две копринени ленти. Пиниро вдигна поглед, забеляза нейната свежа младежка хубост и трогателната й свенливост.

— Насам, мила. Първо трябва да ви измерим теглото. Ето така. А сега заемете мястото си на подиума. Този електрод — в устата. Не, Ед, не трябва да я докосвате, докато е включена във веригата. Няма да продължи и минута. Не мърдайте!

Той се пъхна под качулката и скалите оживяха. Но много скоро се появи отново с разтревожен вид.

— Ед, да не сте я докосвали?

— Не, докторе.

Пиниро отново се скри и този път остана малко по-дълго под качулката. Когато се показа, той нареди на момичето да слезе и се облече. После се обърна към съпруга й.

— Ед, пригответе се.

— Какъв е резултатът на Бети, докторе?

— Съществува известно затруднение. Искам първо да изследвам и вас.

Когато се появи след прегледа на младежа, видът му бе още по-разтревожен. Ед го запита какво го безпокои. Пиниро вдигна рамене и на устните му заигра усмивка,